В другия край на църквата стоеше една жена, около която имаше аура на изтънчена елегантност, отличаваща я от останалите. Тя наблюдаваше с лека насмешка случващото се. Значи това беше прословутия Байрън Кейн!
Самата тя беше чужденка в общността и живееше от три месеца в голяма тухлена къща в Ръдърфорд. Но беше успяла да чуе за новия собственик на „Райзън Глори“. Нищо от това, което разправяха обаче, не я бе подготвило за очарованието на този мъж. Погледът й се плъзна от широките му рамене, към стройните му бедра. Той беше великолепен!
Вероника Гембл, южнячка по рождение, бе далеч от идеите на Конфедерацията. Родена в Чарлстън, едва осемнадесетгодишна се бе омъжила за художника портретист Франсис Гембл. Следващите четиринадесет години те бяха разделили времето си между Париж, Флоренция и Виена, където Франсис бе взимал безбожни цени, за да рисува портретите на съпругите и децата на аристократите.
Когато миналата зима съпругът й почина, Вероника остана добре обезпечена, ако не и богата. Някаква нейна прищявка я бе накарала да се върне в Южна Каролина, в тухлената къща, която съпругът й бе наследил от родителите си. Тук щеше да има време да размисли върху живота си и да вземе решение, какво ще прави по-нататък.
В началото на тридесетте, тя беше поразителна красавица. Кестенявата й коса бе опъната назад и падаше на лъскави къдрици по раменете й. Медният нюанс още повече подчертаваше зеления цвят на скосените й очи. На всяка друга жена, пълната долна устна би изглеждала отблъскващо, но на Вероника тя придаваше съблазнително чувствен вид. И макар тънкият й нос да бе прекалено дълъг, всички я считаха за голяма хубавица. Нито един мъж не забелязваше недостатъците й. Освен това беше остроумна, интелигентна и имаше интригуващия навик да наблюдава околните снизходително, сякаш се забавляваше в очакване на поредната изненада, която щеше да й поднесе живота.
Усмихната, Вероника се отправи към изхода, където преподобния Когдел се сбогуваше с енориашите си.
— А, мисис Гембл! Колко приятно е да ви види човек тази сутрин! Мисля, че не познавате мис Доротея Калхун. А това е мистър Кейн, собственик на „Райзън Глори“. Къде се дяна Катрин Луиз? Исках да ви представя и нея.
Но Вероника Гембл не се интересуваше от мис Доротея Калхун или някоя си Катрин Луиз. Бе доста заинтересована от ослепителния мъж, който стоеше до пастора. Грациозно наклони глава.
— Чувала съм много за вас, мистър Кейн. Толкова много, че очаквах да видя рога и копита.
Роулинс Когдел се намръщи, но Кейн се засмя.
— Би ми се искало да имах щастието, да съм чувал за вас.
Вероника плъзна облечената си в ръкавица длан в свивката на неговата ръка.
— Това лесно може да се поправи.
Кит чу смеха на Кейн, но го пренебрегна, като насочи вниманието си към Брандън. Фините му черти й се сториха още по-привлекателни, отколкото ги помнеше. Разрошените кичурчета на правата му кестенява коса, които падаха върху челото, докато разговаряше, й се сториха много сладки. Не можеше да си представи двама по-различни мъже. Брандън бе вежлив, докато Кейн винаги бе груб. Брандън никога не й се подиграваше, той бе истински джентълмен-южняк.
Кит дълго изучава устните му. Какво ли би почувствала, ако той я целунеше? Сигурно щеше да е много вълнуващо. И много по-приятно от дръзкото нападение на Кейн в деня на нейното пристигане.
Нападение, което не бе опитала да предотврати по никой начин.
— След срещата ни в Ню Йорк, мислих доста често за вас — отбеляза Брандън.
— Поласкана съм.
— Бихте ли искали да се разходите с мен утре? Банката затваря в три. До час ще бъда в „Райзън Глори“.
Кит кокетно го погледна през полуспуснатите си ресници, трик практикуван до съвършенство.
— С радост ще пояздя с вас, мистър Пърсел.
— Тогава, до утре!
С усмивка, тя се обърна към другите млади джентълмени, които търпеливо изчакваха своя ред, за да поговорят с нея.
Докато те си съперничеха за нейното внимание, тя забеляза Кейн потънал в разговор с една атрактивна жена с кестеняви коси. Нещо в начина, по който тя гледаше събеседника си, прободе Кит. Пожела си поне веднъж той да погледне към нея и да я види заобиколена от мъжка компания. За съжаление, той изобщо не я забелязваше.
Мис Доли оживено бъбреше с преподобния Когдел и жена му Мери, нейна далечна родственица, същата, която я бе препоръчала за компаньонка на Кит. Докато ги наблюдаваше, Кит осъзна, че лицето на свещеника става все по-объркано, затова бързо се извини на кавалерите си и се отправи към мис Доли.