— Готова ли сте да тръгваме, мис Доли?
— Разбира се, скъпа! От много години не съм се виждала с преподобния Когдел и милата му съпруга Мери. Каква щастлива среща! За съжаление печалните събития в Бул Рън пречеха на нашите срещи. О, всичко това е бърборене на възрастни хора и не е нужно да тревожиш хубавата си главица с глупости.
Кейн вероятно бе почувствал бедствието, защото бързо се появи до Кит.
— Мис Калхун, каретата ни чака.
— О, благодаря ви, генерале… — мис Доли ахна и притисна пръсти към устата си. — Аз… исках да кажа, майоре, разбира се. Ох, колко съм глупава! — и тя притича към екипажа във вихър от развети ленти и волани.
Когдел и жена му я изгледаха с отворени от изумление уста.
— Тя мисли, че съм генерал Лий, който живее под прикритие в „Райзън Глори“ — без заобикалки обясни Кейн.
Роулинс Когдел започна да кърши бледите си тънки пръсти от възбуда.
— Майор Кейн, Катрин, поднасям ви своите извинения. Когато жена ми препоръча Доли Калхун на длъжността придружителка, нямахме никаква представа… О, скъпа не трябваше да го правиш!
Малките кафяви очи на Мери Когдел бяха пълни с угризение.
— Вината е моя! Чухме, че Доли мизерства, но не знаехме, че е малоумна.
Кит отвори уста да протестира, но Кейн я изпревари.
— Не е нужно да се притеснявате за мис Калхун. Тя е устроена комфортно.
— Но при тези обстоятелства, Катрин не може да остане с вас в „Райзън Глори“ — възрази свещеникът. — Доли Калхун едва ли е подходяща за компаньонка. Днес тя разговаря с една дузина хора. До края на деня всички в окръга ще знаят, че е луда. Това не е редно, изобщо не е редно. Клюките ще бъдат ужасни мистър Кейн. Вие сте млад мъж…
— Кит е моя повереница — изстреля Кейн.
— Още повече, че нямате кръвна връзка помежду си.
Мери Когдел стисна молитвеника си.
— Катрин, вие сте невинна млада жена и съм сигурна, че изобщо не ви е хрумвало, как ще изглежда всичко това в очите на останалите хора. Не можете да останете в „Райзън Глори“.
— Оценявам загрижеността ви — отвърна хладно Кит, — но бях далеч от дома си дълги три години и нямам намерение да го напусна отново толкова скоро.
Мери Когдел погледна безпомощно към мъжа си.
— Уверявам ви, че мис Доли изпълнява стриктно задълженията си — заяви Кейн, за огромна изненада на Кит. — Трябваше да я видите сутринта, как се суетеше около Кит!
— Все още…
Кейн почитателно склони глава.
— Ще ни извините ли преподобни Когдел, мисис Когдел. Моля ви не се разстройвайте за нищо — той хвана Кит под ръка и я поведе към каретата, където ги чакаше мис Доли.
Роулинс Когдел и съпругата му наблюдаваха отпътуването на екипажа.
— Ще има неприятности — заяви свещеникът. — Чувствам го с костите си.
Кит чу хрущенето на чакъла и разбра, че Брандън е пристигнал. Тя се втурна към огледалото, за да провери как изглежда. Насреща й я гледаше млада дама в елегантен костюм за езда.
Днес се бе отказала от мъжките дрехи, както и от Съблазън. Беше се примирила с дамското седло и бедната Лейди.
Тази сутрин, докато небето все още избледняваше в меки розови тонове, като вътрешността на раковина, тя се бе носила из полята на гърба на Съблазън. Дивата вълнуваща езда силно се отличаваше от тази, която я очакваше през втората половина на деня.
Трябваше да признае, че новият костюм й отива, макар да не можеше да го понася. Ушитото от червен поплин и обточено с черна лента сако, повдигаше гърдите й и подчертаваше талията. Широката пола падаше на изящни дипли, а подгъвът й бе украсен с черна бродерия в причудлива форма, наподобяваща верига.
Обърна се да провери дали не е останало някое незакопчано копче, или незакачена кукичка. Четирите черни жабки, които се захващаха заедно и придържаха жакета й отпред затворен, си бяха на мястото, шапката й беше сложена правилно. Тя представляваше дамски вариант на цилиндър, с ниско тяло и ефирен червен воал отзад. Беше стегнала косата си в здрав кок на тила и дори бе лъснала ботушите си.
Удовлетворена от това, което видя, тя грабна нагайката и излезе от стаята забравила за черните ръкавици, които лежаха в специална кутия.
Щом излезе в коридора, дочу мъжки гласове, които идваха отвън. За неин ужас, Кейн стоеше в предверието и разговаряше с Брандън. За пореден път остана поразена от контраста между тях. Кейн беше много по-висок, но това не бе всичко, което ги отличаваше. Брандън беше облечен, както се полагаше — със сюртук, панталони и шапка. Зелената му вратовръзка бе завързана на свободен възел. И макар дрехите му да бяха стари и не толкова модерни, бяха старателно изгладени и му стояха добре.