Той я погледна с изпитателен поглед. Тя отчупи парче от кората на дървото.
— Имам само един месец на разположение, след това Кейн ще ме принуди да се върна обратно в Ню Йорк.
— Притеснява ме дори самата мисъл, че живеете в една и съща къща с този човек — призна й Брандън и седна до нея на дървото. — Всеки, който посети днес банката, говореше само за това. Твърдяха, че мис Калхун не става за компаньонка. Бъдете по-внимателна с Кейн, чувате ли? Той не е джентълмен и аз не го харесвам. Изобщо не го харесвам.
Стоплена от неочакваното съчувствие, Кит кимна.
— Не се притеснявайте. Ще бъда внимателна.
И тогава, тя умишлено наклони лицето си към него, леко разтваряйки устни. Не можеше да допусне разходката им да завърши, без да го целуне. Тази целувка трябваше да изтрие клеймото оставено от Кейн върху устните й.
И чувствата също — прошепна тъничко гласче.
Беше истина. Целувката на Кейн бе запалила огън в кръвта й, и сега трябваше да докаже сама на себе си, че Брандън Пърсел е способен да предизвика същия пожар.
Очите му бяха полузасенчени от периферията на сивата боброва шапка, но тя видя, как жадно гледа устните й. Надяваше се да приближи, но Брандън не се помръдна.
— Искам да ме целунете — каза му накрая.
Пърсел се намръщи, явно шокиран от дързост й. Неговото отношение я ядоса. Тя протегна ръка и внимателно свали шапката му. Остави я настрана и забеляза на челото му малката червена линия оставена от нея.
— Брандън — прошепна тя, — имам само месец. Нямам време да бъда скромна.
Дори и най-идеалният джентълмен не би устоял на такава покана. Той наведе глава и притисна устата й със своята.
Кит реши, че устните му са по-пълни от тези на Кейн. И също така сладки, може би защото оставаха затворени. Тази целувка бе по-нежна. И приятна. Устните му бяха сухи, а мустаците му я драскаха.
Мислите й бяха далеч и се наложи с усилие да се върне към реалността. Вдигна ръце и обгърна врата му. Раменете му като че ли бяха малко тесни. Или може би си въобразяваше, защото под дланите си усети твърди мускули.
Той започна да обсипва с целувки бузите и брадичката й. Мустаците му раздразниха чувствителната й кожа и тя потрепери.
Младият мъж се отдръпна веднага.
— Съжалявам. Нима ви уплаших?
— Не! Не! — Кит преглътна разочарованието си.
Целувката не й доказа нищо. Защо той не можеше да забрави предразсъдъците си и да направи всичко както трябва?
Но веднага се наруга за неприличните мисли. Брандън Пърсел беше джентълмен, а не някакъв си дивак-янки.
Той отпусна разкаяно глава.
— Кит, трябва да знаете, че не бих ви наранил за нищо на света. Извинявам се за моята несдържаност. Жените като вас са създадени да бъдат предпазвани и защитавани от грубостта в живота.
Тя почувства как настръхва от ярост.
— Не съм от стъкло.
— Знам. Но също така искам и вие да знаете, че ако между нас възникнат… постоянни отношения, няма никога да ви унизя. Бих ви притеснявал със собствените си нужди, толкова рядко, колкото е възможно.
Това беше нещо, което тя разбираше. Когато мисис Темпълтън бе говорила за Евиния грях, бе споменала и за мъжете, които щадяха деликатните чувства на жените и ги бе посъветвала да се молят, Господ да им даде такъв съпруг.
Кит си отдъхна, че сладките целувки на Брандън не бяха пробудили в нея страст. Отговорът й на нападението на Кейн, може би беше реакция на бурните емоции, които се бяха зародили в душата й след продължителното отсъствие от дома.
Сега повече от всякога, бе сигурна, че иска да се омъжи за Брандън. Той беше всичко, което една жена търсеше в съпруга си.
Брандън я накара да си сложи шапката, опасявайки се да не получи слънчево изгаряне и нежно й се скара за забравените ръкавици. Докато той се суетеше около нея, тя се усмихваше и флиртуваше, като истинска южняшка красавица. Припомни си, че той бе свикнал с различен тип жени, тихи и скромни, като майка му и сестрите му. Затова с всички сили трябваше да се старае да потиска импулсивността и острия си език. Все пак, успя да го шокира със становището си спрямо избирателното право на негрите и Петнадесетата поправка в Конституцията.
Когато видя недоволните бръчки между веждите му, тя се опита да го накара да разбере.
— Брандън, аз съм добре образована млада жена. Имам собствено мнение и идеи. Още от детството си съм свикнала да бъда самостоятелна. Не мога да се преструвам на това, което не съм.
Усмивката му не успя да изтрие мрачните бръчици.
— Независимостта ви е едно от нещата, за което най-много ви се възхищавам, но ще ми трябва доста време, за да привикна към нея. Вие не сте като другите жени, които познавам.