— А, познавате ли много жени? — подразни го тя.
Въпросът й го накара да се разсмее.
— Кит Уестън, вие сте истинска безсрамница!
По обратния път към „Райзън Глори“, те разговаряха весело, припомниха си радостни случки и коментираха последните месни клюки. Кит обеща да отиде с него на пикник и му позволи да я придружи в църквата следващата неделя.
Докато стоеше на верандата и му махаше за довиждане, младата жена реши, че все пак, денят бе минал добре.
За съжаление вечерта бе истинско разочарование.
Преди времето за вечеря, в стаята й се втурна мис Доли.
— Скъпа, имам нужда от твоите сладки млади очички, за да ми намериш едно копче в кутията. Там има едно седефено, което ми е много необходимо. Трябва да го намерим!
Кит направи това, което я бяха помолили, макар да се нуждаеше от усамотение за няколко минути. Търсенето бе съпроводено от бърборене, ахкане, охкане и весело пърхане. Младата жена научи, кое копче към каква рокля е било пришито и за какъв случай е била използвана, какво е било времето в този ден и какво е яла мис Доли.
На вечеря, мис Доли поиска всички прозорци да бъдат затворени, въпреки че навън времето беше топло, защото бе чула за огнище на дифтерит в Чарлстън. Кейн успя да убеди възрастната жена в неоснователните й опасения и прозорците останаха отворени, затова пък не обърна внимание на Кит до десерта.
— Надявам се, че Лейди се е държала прилично днес — попита я най-накрая. — Бедната кобила се изплаши до смърт, когато тръгна към нея с всичките тези поли. Според мен си помисли, че ще я задушиш.
— Изобщо не си толкова забавен, колкото си мислиш. Костюмът ми за езда е по последна мода.
— И затова мразиш да го носиш. Не, че те обвинявам. Подобни дрехи трябва да бъдат забранени със закон.
Мнението й съвпадаше с неговото.
— Глупости! Те са много удобни. Една дама винаги трябва да изглежда в най-добрата си форма.
— Това игра на въображението ми ли е, или говориш с акцент, само когато искаш да ме ядосаш?
— Надявам се, че не, майоре! Това би било неучтиво от моя страна. Освен това, сега сме в Южна Каролина, така че единствения с акцент тук си ти!
Той се усмихна.
— Печелиш точка. Хареса ли ти разходката?
— Прекарах чудесно. Малко са джентълмените като мистър Пърсел, с които искам да бъда.
Усмивката му помръкна.
— А, къде яздихте?
— До „Холи Гроув“, неговия предишен дом. Припомнихме си старите времена.
— Това ли е всичко? — попита той многозначително.
— Да, това е всичко — отвърна му тя. — Не всеки мъж се държи като дивак, когато остане насаме с млада дама!
Мис Доли се намръщи на остротата в гласа на Кит.
— Много се бавиш над десерта си, Катрин Луиз. Ако си приключила, да отидем в дневната и да оставим генерала да изпуши на спокойствие пурата си.
На Кит й доставяше огромно удоволствие да дразни Кейн, затова предпочиташе да остане.
— Не съм свършила още, мис Доли. Защо не отидете сама? Аз нямам нищо против цигарения дим.
— Ами, щом нямате нищо против… — мис Доли остави салфетката на масата и бавно се надигна от стола, сякаш събираше сили. — Следи за маниерите си, мила. Знам, че си добро момиче, но винаги разговаряш малко грубо с генерала. Не е необходимо да даваш воля на гнева си. И не забравяй уважението към по-възрастните.
Изпълнила дълга си, тя излезе от стаята. Кейн погледна подир нея с насмешка.
— Трябва да призная, мис Доли започва да ми действа на нервите.
— Ти наистина си ужасен човек, знаеш ли?
— Признавам, че не съм Брандън Пърсел.
— Със сигурност не си. Брандън е джентълмен.
Той се облегна назад в стола си и започна да я изучава.
— Като джентълмен ли се държа той с теб днес?
— Разбира се!
— А какво ще кажеш за себе си? Държа ли се като дама?
Удоволствието й от словесната престрелка изчезна. Той така и не бе забравил гнусното писмо на Хамилтън Удуърд. Не смееше да признае пред себе си, че се измъчва силно от това, че Кейн се съмняваше в нейната добродетел.
— Че каква дама съм аз? Нали трябва да се забавлявам! Съблякох си дрехите и му предложих себе си. Това ли искаше да чуеш?
Кейн рязко бутна чинията си.
— Ти се превърна в красива жена, Кит. Но си остана безразсъдна. Това е опасна комбинация.
— Двамата с мистър Пърсел говорихме за политика. Обсъждахме унижението, на което федералното правителство подлага Южна Каролина.
— Сякаш чувам, как двамата въздишате над това, което янките са направили с вашата нещастна родина. Плачете за несправедливостта на окупаторите, все едно южняците нямат никаква вина. Сигурен съм, че двамата сте идеална двойка.