— Как може да си толкова безчувствен? Нима не виждаш ужасните последици от Реконструкцията? Конфискуват домовете на хората. Губят спестяванията си. Югът е като парче стъкло, строшено под ботушите на янките.
— Позволи ми да ти напомня няколко неприятни факта, които изглежда си забравила — Кейн вдигна гарафата с бренди, но премисли и бутна запушалката обратно. — Не Съюза започна тази войната. Във форт Съмтер първо гръмнаха пушките на южняците. Вие загубихте войната, Кит. Загубихте я с цената на шестстотин хиляди живота. И ти очакваш всичко да остане постарому? — погледна я недоволно. — Говориш за ужасите от Реконструкцията. Според мен, Югът трябва да бъде благодарен на федералното правителство за проявеното милосърдие.
— Милосърдие?! — възмутено скочи Кит. — Ти наричаш всичко това, което се случва тук, милосърдие?
— Чела си историята. Ти ми кажи — Кейн също скочи на крака. — Посочи ми други победители, които са били толкова снизходителни към победените. Във всяка друга страна, от Съединените щати, след капитулацията хиляди войници биха били екзекутирани за измяна, а хиляди други, с години щяха да гният по затворите. Вместо това последва обща амнистия и южните щати бяха приети отново в Съюза. Боже мой, та Реконструкцията е нещо като плясване по ръката за всичко, което Югът причини на тази страна.
Кит толкова силно стисна облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Съжалявам, че не е имало достатъчно кръвопролития, за да бъдеш доволен. Що за човек е този, който желае на Юга повече нещастия, отколкото вече е преживял?
— Никому не желая нещастие. И даже съм съгласен с политиката на търпимост на федералното правителство. Но трябва да ме извиниш, ако не мога да изразя праведно възмущение, защото хората от Юга са загубили своите домове.
— Искаш още кръв ли?
— В ръцете ми са умирали хора — спокойно възрази той. — И не всички от тях носеха сини униформи.
Тя пусна стола и избяга от стаята. Когато влезе в спалнята си, се отпусна на табуретката пред тоалетката.
Той не разбираше! Виждаше всичко през очите на северняк! Но дори след като изреди всички причини, поради които той грешеше, Кит не намери сили да възкреси предишното си усещане за собствена правота. Кейн изглеждаше толкова тъжен…
В главата й все едно удряха железни чукове. Искаше да отиде да си легне и да забрави, но имаше да върши работа, която твърде дълго бе отлагала.
Късно през нощта, след като всички заспаха, Кит се промъкна в библиотеката, седна зад бюрото и се зачете в подвързаната с телешка кожа книга, в която Кейн водеше счетоводството на плантацията.
Глава 11
Следващите няколко седмици къщата бе обсадена от несекващ поток посетители. В по-добрите времена, жените пристигаха в „Райзън Глори“ облечени в най-красивите си рокли и в елегантни екипажи. Сега те се придвижваха с карети теглени от работни коне или седяха на каприте на разбити двуколки. Роклите им бяха овехтели, а бонетата стари, но осанката им си оставаше както преди — горда.
Засрамена от екстравагантния си гардероб, в началото Кит се стремеше да се облича по-просто, но скоро разбра, че посетителките й се чувстваха разочаровани от скромното й облекло. Те постоянно споменаваха люляковата й рокля, която бе облякла за първото си посещение в църквата, и се интересуваха живо, дали тогавашната й шапката бе от тафта или атлаз.
За тоалетите й клюкарстваха в целия окръг, от прислужничките и готвачките, до старата негърка, която продаваше раци с една количка. Те коментираха, че Кит Уестън има разкошни костюми в най-модните цветове и кройки. Жените бяха жадни за тази красота и искаха да я видят с очите си.
След като го разбра, Кит нямаше сърце да ги разочарова допълнително. Затова всеки ден покорно обличаше различни рокли, а няколко по-млади и настоятелни жени покани в спалнята си, където можеха да видят с очите си претъпкания й с модни тоалети, гардероб.
Кит бе натъжена от мисълта, че дрехите й представляват по-голям интерес за хората, отколкото самата тя. Роклите бяха хубави, но досадни с техните кукички, дантели и копчета, които вечно се закачаха за мебелите. Имаше желание да подари зелената муселинена рокля на хубавата млада вдовица, чийто мъж бе загинал при Гетисбърг, а синята копринена — на Прюдънс Уейв, която бе покрита с белези от едра шарка. Но бедността не бе сломила гордостта на южнячките, затова езикът й не можеше да се преобърне и да предложи това, което те щяха да сметнат за милостиня.
Но не всички посетители бяха жени. Една дузина мъже на различна възраст намираха пътя до вратата й през повечето дни. Те я канеха на разходки с кабриолет, и пикници, стараеха се да я заговорят след църковната служба, и едва не се сбиха, кой да я придружи на лекцията по френология в Чатакуа. Тя успя да откаже на всички, без да засегне нечие самолюбие, като им обясни, че вече се е съгласила да отиде с мистър Пърсел и сестрите му.