— Защо никой не ме е уведомил, че ще имаме компания за вечеря?
Кейн представи жените една на друга. Вероника се държеше вежливо, но това не облекчи негодуванието на Кит. Гостенката бе не само елегантна и изтънчена, а излъчваше и вътрешна самоувереност. Кит си помисли, че едва ли някога щеше да притежава подобни качества. Това я накара да се почувства неудобно.
В това време Вероника разказваше на Кейн за издателя, чийто вестник той четеше преди нейната поява.
— … че покойния ми съпруг и аз бяхме големи почитатели на Хорас Грийли.
— Аболиционистът? — разтреперана попита мис Доли.
— Аболиционист и издател на вестник — отговори Вероника. — Дори и в Европа мнозина се възхищаваха на статиите му в поддръжка на Съюза.
— Но, скъпа ми, мис Гембл… — ахна мис Доли. — Наистина, не искам да кажа… доколкото разбрах, вие сте родена в Чарлстън.
— Така е, мис Калхун, но аз успях да се издигна над подобни неща.
— О, Боже, Боже… — мис Доли притисна пръсти към челото си. — Струва ми се, че имам главоболие. Сигурна съм, че няма да мога да вечерям с вас. Мисля, че ще се кача в спалнята си, да си почина.
Кит я изгледа с ужас, когато възрастната жена побягна от стаята. Сега бе останала сама с тях. Защо Софрония не й бе казала, че очакват мис Гембл? Така би могла да вземе подноса с храна в стаята си. Това бе скандално — Кейн да очаква от нея да вечеря заедно с любовницата му!
При тази мисъл нещо се стегна в гърдите й.
Каза си, че сигурно това е възмутената й добродетел.
Вероника седна на дивана, а Кейн се настани до нея в стол в зелено кремава дамаска. Би трябвало да изглежда нелепо, в тази крехка мебел, но напротив — седеше си толкова удобно, сякаш бе на гърба на Вандал или на покрива на предачницата.
Вероника му описваше смешна случка, станала по време на издигането на един въздушен балон. Той отметна глава назад и се разсмя заразително, при което се показаха белите му зъби. Двамата изобщо не обръщаха внимание на Кит и се държаха така, сякаш бяха сами в стаята.
Тя стана. Нямаше желание да ги гледа повече заедно.
— Ще отида да видя, дали е готова вечерята.
— Само за минутка, Кит.
Кейн стана от стола и тръгна към нея. Познатото пресметливо изражение, което се бе появило на лицето му я накара да застане нащрек. Погледът му обходи калната й ежедневна рокля, после се пресегна към главата й. Кит понечи да се отдръпне, но той успя да хване кичур от косата й близо до сребърния гребен. Когато отдръпна ръката си, между пръстите си държеше парченце от клонка.
— Пак ли си се катерила по дърветата?
Тя се изчерви. Той се държеше с нея, като че ли бе деветгодишно хлапе, и умишлено я излагаше пред изтънчената гостенка.
— Кажи на Софрония да изчака с вечерята докато се преоблечеш — с пренебрежителен поглед, той се обърна към Вероника. — Ще трябва да извиниш моята повереница. Тя съвсем наскоро завърши училище, но се боя, че не е усвоила всички уроци.
Бузите на Кит пламнаха от унижение и в нея заклокочиха гневни думи. Защо се държеше така? Никога не бе обръщал внимание на изцапаните й дрехи или рошавите й коси. И той като нея обичаше свежия въздух и презираше формалностите.
С голямо усилие на волята си успя да се сдържи.
— За съжаление, ще се наложи да ме извините мисис Гембл. Изгубих апетит, а и ми се струва, че съм се заразила от мис Доли с главоболие.
— Истинска епидемия — гласът на Вероника прозвуча подигравателно.
Кейн повдигна упорито брадичка.
— Имаме гост. С главоболие или не, след десет минути те чакам долу.
Кит се задъха от ярост.
— В такъв случай се страхувам, че те очаква разочарование.
— Само опитай да не се подчиниш!
— Тогава не издавай заповеди, които не можеш да наложиш! — сама не разбра, как успя да събере сили и да излезе гордо от стаята, но едва оказала се в коридора, вдигна поли и хукна нагоре. Когато стигна вратата на спалнята си й се стори, че чу зад себе си, тихия смях на Вероника Гембл.
Но Вероника не се смееше. Вместо това, изучаваше Кейн с огромен интерес и лека тъга. Значи така стояха нещата. Ами, добре… Бе се надявала, че приятелството им ще прерасне в интимност, но сега разбра, че това няма да се случи, поне в близкото бъдеще. Трябваше да се досети за това по-рано, все пак той бе великолепен мъж.
Тя почувства съжаление към повереницата му. При цялата си екстравагантна красота, младата жена не можеше да се справи със себе си, а още по-малко с Кейн. Кит бе твърде неопитна, за да разбере, защо я бе унизил умишлено пред нея. Но Вероника бе разбрала — Кейн бе привлечен от повереницата си, и това не му харесваше. Явно в опит да се пребори с чувствата си, я бе поканил на вечеря, надявайки се, че като види двете жени една до друга, ще успее да се убеди, че е привлечен от Вероника, а не от Кит. Но не беше преценил правилно.