Бе спечелил този рунд. Младата жена едва бе успяла да сдържи нрава си. Кит Уестън не бе глупава и Вероника имаше чувството, че играта е далеч от своя край.
Замислено почука с нокът по облегалката на дивана и се намръщи. Трябваше ли да позволи на Кейн да я използва, като пешка в борбата, която водеше със самия себе си? Това бе глупав въпрос и тя се усмихна. Разбира се, че си струваше!
Животът тук беше непоносимо скучен и не бе в характера й да ревнува друга жена за нещо толкова естествено, като секса. Освен това, всичко беше толкова забавно!
— Повереницата ти е много своеволна — забеляза Вероника, за да долее още масло в огъня.
— Моята повереница трябва да се научи на смирение — Кейн сипа чаша шери на гостенката си и като се извини я помоли да го почака минутка.
Чу го, как прескача по две стъпала и се изкачва по стълбите. Това й напомни за скандалите, които на времето възникваха между нея и Франсис, и винаги завършваха с бурна любов. Ех, ако имаше възможност да види, какво се случва на горния етаж…
Тя отпи от шерито, готова да ги чака цяла вечност.
Кейн знаеше, че се държи отвратително, но му беше безразлично. В продължение на седмици се стараеше да стои далеч от Кит. Изглежда от всички мъже в окръга, той бе единствения, който не играеше по свирката й. Бе настъпило време да си изяснят отношенията. Жалко само, че Вероника стана жертва на грубостите й! И на неговите — също. Но за това щеше да мисли по-късно.
— Отвори вратата! — нареди, осъзнавайки добре грешката, която правеше с качването си тук. Но ако пренебрегнеше днешната й дързост, Кит щеше да му се качи на главата и той нямаше да може повече да я контролира.
Убеждаваше себе си, че го прави за нейно добро. Тя беше своенравна и упорита, и представляваше опасност за самата себе си. Независимо дали му харесваше или не, бе настойник на младата жена и носеше отговорност за нея.
Но не се чувстваше като настойник. По-скоро, като човек изгубил битката със себе си.
— Махай се!
Той отвори вратата и влезе.
Кит стоеше до прозореца. Гаснещата слънчева светлина хвърляше последни отблясъци върху красивото й лице. Неукротимо, прекрасно създание, което непоносимо го изкушаваше, примамваше и съблазняваше.
Когато тя се обърна, той замръзна на мястото си. Бе разкопчала роклята си и ръкавите се бяха свлекли от раменете й, откривайки меките закръглени гърди, които се показваха под долната й риза. Устата му пресъхна.
Тя не направи опит да се прикрие, както би сторила всяка скромна млада жена. Изгарящият й поглед го обля с презрение.
— Махай се от стаята ми! Нямаш право да влизаш тук!
Изведнъж той си спомни писмото на Удуърд, в което я обвиняваше в съблазняване на бизнес партньора му. Когато го получи, нямаше причина да не му повярва, но сега разбра, че Хамилтън или се лъжеше или дълбоко се заблуждаваше. Кит му бе казала истината, че е ударила копелето. Само да беше толкова уверен, че ще отхвърли ухажването и на Пърсел!
Кейн отвърна поглед.
— Няма да търпя неподчинение!
— В такъв случай те съветвам да заповядваш на някоя друга!
— Внимавай, Кит! Веднъж вече нашарих задника ти, няма да се поколебая да го направя отново!
Вместо да отстъпи, тя има наглостта да направи крачка към него.
Ръката го сърбеше да я напердаши, но тогава си представи голото й дупе под дланта си, и почувства как пръстите му се плъзгат по меката извивка, не да причиняват болка, а да галят.
— Ако искаш да получиш нож в корема, давай, янки, ела и опитай!
Той почти се разсмя. Надвишаваше я с една глава, а малката дива котка все още си въобразяваше, че може да го предизвиква!
— Май забравяш нещо — процеди той. — Ти си моя повереница. Аз вземам решенията, ти изпълняваш каквото ти наредя! Разбра ли, ме?
— О, и още как, янки! Разбрах, че си арогантен задник! А сега, изчезвай от стаята ми!
Тя така енергично посочи с пръст вратата, че презрамката на долната й риза се смъкна от другото й рамо. Тънката материя се задържа върху хълмчето на гърдата й, спря се за момент на сладкото й връхче, и падна оголвайки тъмно кораловото зърно.
Кит забеляза жадния му поглед миг преди хладния въздух да погали голата й кожа. Погледна надолу и ахна, хвана презрамката и бързо я вдигна на рамото си.
Тъмносивите очи на Кейн бяха придобили бледо опушен оттенък, гласът му бе станал дрезгав:
— В предишния си вид ми харесваше повече.
Битката моментално се премести на ново поле.
Пръстите на Кит неуверено стискаха ризата й, докато Кейн неумолимо приближаваше към нея. Инстинктът й за самосъхранение я караше да избяга от стаята, но силите й стигнаха само колкото да се обърне.