Той спря зад гърба й и с пръсти проследи нежната линия на шията й.
— Ти си дяволски красива — прошепна той и извади къдрицата, която се бе оплела в долната й риза.
По кожата й пропълзяха тръпки.
— Ти не трябва…
— Знам.
Той се наведе и отстрани косата от рамото й. Дъхът му погали кожата на ключицата й.
— Аз не… аз не искам да…
Той нежно целуна меката плът отстрани на врата й.
— Лъжкиня — прошепна.
Кит затвори очи и допря гръб до гърдите му. Езикът му чертаеше влажни пътечки по кожата й.
Ръцете му се плъзнаха по ребрата й, след това покриха гърдите й. Кожата й изгаряше и изстиваше едновременно. Потръпна, когато започна да я гали през ризата. Трепереше от удоволствие и от осъзнаването на собствената си лудост, която я тласкаше към забранената интимност.
— Исках да направя това, откакто се върна — каза й шепнешком.
Тя изстена, когато той пъхна ръцете си под долната й риза. Никога не се бе чувствала толкова добре, колкото сега, докато усещаше загрубелите му длани върху гърдите си. Изви се към него. Той докосна зърната й и тя отново изстена.
На вратата се почука. Кит задавено си пое въздух и се отдръпна, като опита да оправи дрехите си.
— Кой е? — изръмжа Кейн нетърпеливо.
Вратата се отвори с такава сила, че се удари в стената и на прага застана развълнуваната Софрония.
— Какво прави той в стаята ти?
Кейн повдигна въпросително вежди.
— Това е между Кит и мен.
Кехлибарените очи на Софрония се разшириха при раздърпания вид на Кит и дланите й се свиха в юмруци, стискайки полата й. Тя прехапа устни, за да сдържи проклятията, които не желаеше да изрича в негово присъствие.
— Пристигна мистър Пърсел — най-накрая изрече, като продължи да мачка плата на полата си. — Донесъл ти е книга. Поканих го в дневната при мисис Гембл.
Пръстите на Кит все още стискаха горната част на роклята й. Бавно отпускайки длани, тя кимна на Софрония и се обърна към Кейн с цялата сдържаност, на която бе способна.
— Би ли поканил мистър Пърсел да се присъедини към нас на вечеря? Софрония ще ми помогне да се преоблека. Ще бъда долу след няколко минути.
Погледите им се срещнаха — буйният виолетов пламък, със сивотата на зимната пустош. Кой бе победител и кой бе губещ в битката, която току-що бяха водили помежду си? Никой от тях не знаеше. Нямаше нито разрешение, нито отговори, нито утешение. Вместо това, непримиримостта между тях се разгоря още по-силно.
Кейн излезе мълчаливо, но изразът на лицето му казваше, че всичко едва сега започва.
— Не казвай нито дума! — Кит започна да съблича толкова припряно роклята, че тя се сцепи по шевовете. Как можа да му позволи да я докосва по този начин? Защо не го отблъсна веднага? — Необходима ми е роклята, която се намира в дъното на гардероба. Онази в муселинения калъф.
Софрония не помръдна, затова Кит сама извади тоалета и го сложи на леглото.
— Какво става с теб? — изсъска Софрония. — Тази Кит Уестън, която познавам, не би се затворила сама в спалнята с мъж, който не й е съпруг.
Кит се нахвърли върху нея.
— Не съм го канила!
— Обзалагам се, че не си му казала и да си ходи!
— Грешиш! Той ми се ядоса, че отказах да вечерям с него и мисис Гембл.
Софрония посочи с пръст роклята, която лежеше на леглото.
— Тогава, защо искаш това?
— Брандън е тук, така че си промених мнението.
— Затова ли ще облечеш тази рокля? Заради мистър Пърсел?
Въпросът на Софрония я изненада. Наистина, заради кого се обличаше?
— Разбира се, че заради Брандън! И заради мисис Гембл. Не желая да изглеждам, като проста селяндурка пред нея.
Застиналото лице на Софрония се смекчи почти неусетно.
— Можеш да ме лъжеш, колкото си искаш Кит Уестън, но не лъжи себе си. По-добре се убеди, че не го правиш заради майора.
— Не ставай смешна!
— Остави го на мисис Гембл, скъпа — Софрония отиде до леглото и извади роклята от муселинения калъф. Тогава повтори думите на Магнус, които бе казал няколко седмици по-рано. — Той е мъж, който се отнася жестоко с жените, защото душата му е покрита с лед. Жената, която се опита да стопи този лед, само ще нарани себе си — и тя вдигна роклята над главата на Кит.
— Защо ми казваш всичко това?
— Когато майора гледа една красива жена, той вижда само тяло, способно да му достави удоволствие. Ако жената е достатъчно опитна да разбере това — а мисис Гембл е точно такава — тя на свой ред ще се постарае също да го използва. Така и двамата ще останат доволни и всеки, без съжаление, ще продължи по своя път. Но всяка жена, достатъчно глупава да се влюби в него, ще остане с разбито сърце.