— Това няма нищо общо с мен.
— Нима? — попита язвително Софрония и затегна корсета. — Според мен, вие се карате толкова често, защото твърде много си приличате.
— Нямам нищо общо с него! Ти по-добре от всички знаеш, колко го мразя! Той стои на пътя ми към всичко, което искам от живота. „Райзън Глори“ е моя! Това е мястото, на което принадлежа. Ще умра, преди да му позволя да задържи плантацията. Ще се омъжа за Брандън Пърсел, Софрония. И веднага щом бъда в състояние, ще си я откупя обратно!
Софрония взе четката и започна да разресва косите на Кит.
— И защо си въобразяваш, че майора ще я продаде на теб?
— О, ще я продаде, не се притеснявай! Просто е въпрос на време!
Софрония започна да изтегля косата й в стегнат кок, но Кит разтърси глава. Тази вечер щеше да я носи пусната свободно, само със сребърните гребени. Всичко по нея трябваше да бъде по-различно от Вероника Гембл. Много по-различно!
— Няма начин да разбереш, дали ще я продаде! — заключи Софрония.
Кит нямаше намерение да признае за нощните си занимания над подвързаната с телешка кожа счетоводна книга на плантацията. С часове бе изваждала и събирала, за да открие, че Кейн е пред фалит. Той бе изчерпал своите ресурси, влагайки последните си пари в построяването на предачницата и преустройството на „Райзън Глори“, и сега дори най-малкото бедствие щеше да го срине.
Кит не знаеше много за предачните фабрики, но знаеше всичко за памука. Знаеше за неочакваните градушки, за ураганите и сушите, за насекомите, които изяждаха семенниците. Там, където ставаше въпрос за памук, рано или късно се случваше нещо лошо. И когато това станеше, тя щеше да бъде готова. Готова да му отнеме плантацията и то на цена, определена от нея.
Софрония се втренчи в приятелката си и поклати глава.
— Какво има пак? — учуди се Кит.
— Ти наистина ли ще носиш тази рокля на вечеря?
— Нима не е прекрасна?
— Но тя е предназначена за бал, не за вечеря у дома!
Кит се усмихна.
— Знам!
Роклята бе толкова възмутително скъпа, че Елзбет дълго бе протестирала, справедливо отбелязвайки, че за тези пари, Кит би могла да си поръча няколко по-скромни тоалета. Освен това, роклята бе толкова предизвикателна и екстравагантна, че и най-скромната жена, каквато Кит в действителност не беше, щеше да привлече внимание, което не подхождаше на добре възпитана млада дама.
Но подобни доводи нямаха никакъв ефект пред Кит. Тя знаеше само, че роклята е ослепителна и трябваше да я има!
Горната пола наподобяваше облак от сребриста органза, стелещ се над блестящо бял сатен, прошит със сребърни нишки. Плътно прилепналото елече на горната част бе извезано с кристални мъниста, които блестяха като сняг под обсипано със звезди небе. Същите мъниста проблясваха по цялата пола, чак до подгъва.
Ниско изрязаното деколте оголваше раменете й. Кит погледна надолу и видя, че полуголите й гърди все още розовееха от ласките на Кейн. Отвърна поглед и побърза да сложи колието, специално предназначено за този тоалет — огърлица от кристални мъниста, които искряха върху кожата й, като топящ се лед.
Въздухът сякаш пращеше при всяко нейно движение. Обу сатенените пантофки, които бе носила вечерта на бала в Академията. Те бяха кремави, а не снежнобели, като роклята, но това нямаше значение за Кит.
— Не се притеснявай, Софрония! Всичко ще бъде наред — целуна я бързо по бузата и се спусна надолу към всекидневната, а роклята й блестеше около нея, като кристален облак от лед и сняг.
Когато Кит нахълта в дневната, върху гладкото лице на Вероника Гембл нямаше и следа от неспокойните й мисли. Значи малкото коте бе решило да се бори. Не беше изненадана.
Роклята, макар и великолепна, бе съвършено неподходяща за обикновената домашна обстановка. Леденото съвършенство на тоалета подчертаваше живата красота на младата жена. Мистър Пърсел, който бе смутен от поканата за вечеря, изглеждаше изумен от външния й вид. Байрън приличаше на буреносен облак.
Бедният човек! Май щеше да е по-добре, ако я бе оставил с мръсната й рокля! Вероника се зачуди, какво ли се бе случило между тях на горния етаж. Лицето на Кит бе зачервено, а наблюдателните очи на Вероника откриха малко червено петно на вратата й. Но любов не бяха правили, тя бе сигурна в това. Кейн бе все още напрегнат, като див звяр, готов за нападение.
По време на вечеря, Вероника седеше в дясно до Кейн, Кит начело на масата, а Брандън до нея. Храната бе превъзходна: ароматна джамбалая с банички пълнени със стриди, задушени в къри сос; зелен грах ароматизиран с мента; бисквити, и за десерт — големи парчета черешов пай. Вероника бе сигурна, че освен нея, никой друг не обръща внимание на храната.