Той пристъпи по-близо и замря, без да докосне устните й, сгрявайки ги само с дъха си, наслаждавайки се на илюзията за близост.
Софрония чакаше, но той не знаеше дали бе смирена, или гневна.
Бавно блянът се превърна в реалност. Устните им се сляха. Целуваше я нежно, желаейки да излекува скритите й рани, да унищожи дяволите, да покори демоните, да й покаже безграничния свят на любовта и спокойствието, където злото не съществува. Един свят пълен със смях и надежда, където цвета на кожата няма значение. Свят, където две любящи сърца се сливат в едно и остават завинаги заедно.
Устните й трепереха под неговите. Тя се чувстваше като хваната птичка, уплашена, но знаеща, че похитителят й няма да я нарани. Лечебната магия бавно се просмукваше през порите й, като топло лятно слънце.
Магнус нежно я отдръпна от дървото и я заключи в обятията си. Мъжествеността, която я бе плашила толкова дълго време, сега не изглеждаше толкова ужасна. Колко меки и нежни бяха устните му!
Твърде скоро той се отдръпна от нея. Устата й се чувстваше изоставена, кожата й — студена, въпреки горещината на юнския следобед. Знаеше, че прави грешка, като среща погледа му, но не отвърна очи. Пое дълбоко дъх, разтърсена от любовта и нежността, които видя там.
— Остави ме — прошепна тя. — Моля те, остави ме на мира.
А след това побягна, минавайки през цялата овощна градина, сякаш армия от дяволи я преследваше по петите. Но всички демони бяха в нея и тя не можеше да надбяга нито един от тях.
Кит бе забравила, колко горещо можеше да бъде през юни в Южна Каролина. Жарка мараня трептеше във въздуха над памучните полета, покрити вече с кремавобели цветове. Дори Мерлин я бе изоставил този следобед, предпочитайки да подремне под сянката на хортензиите, растящи до кухненската врата.
Кит би трябвало да направи същото. Спалнята й бе затъмнена, като останалата част от къщата, за да не прониква следобедната жега, но тя не бе в състояние да си почива там.
Бяха минали два дни от паметната вечеря, а от главата й не излизаше свадата й с Кейн.
Мразеше се за лъжата, която бе изрекла, но и досега не можеше да се сети за нещо друго, което би могла да му каже, за да гарантира разрешението му за така необходимия й брак. А що се касаеше до Брандън…
Бе получила бележка, в която я молеше да го придружи в сряда вечер на църковната сбирка. И беше сигурна, че там щеше да й направи предложение. Нищо чудно, че не можеше да си намери място.
Импулсивно насочи Съблазън към горичката.
Езерото лежеше, като блестящ скъпоценен камък, в средата на гората, безопасно закътано от високите дървета. Това място бе едно от любимите й. Дори и в най-горещите августовски дни, малките поточета го захранваха с чиста и студена вода. Дърветата и гъстите храсти наоколо образуваха нещо, като жива ограда. Мястото бе тихо и усамотено, идеално за размисъл.
Заведе Съблазън до водата, за да го напои, а след това обиколи брега на езерото. Върбите тук винаги й напомняха на жени, които бяха пуснали косите си напред и краищата им се потапяха във водата. Тя дръпна едно клонче и шепата й се напълни с откъснати листа.
Водата неустоимо я примамваше. Тук никога не идваха работници, а Кейн и Магнус бяха заминали за града, така че никой нямаше да наруши спокойствието й.
Хвърли настрана шапката си, издърпа ботушите си, а след това свали и останалите си дрехи. Гола, отиде до ръба на скалата и се гмурна в студената вода, като сребърна риба. Когато излезе отново на повърхността, задъхана от студа, радостно се засмя и се гмурна отново.
Накрая легна по гръб на повърхността на водата и остави косите си да се разпилеят около главата й като ветрило. Докато се носеше по водата, затвори очи, за да ги предпази от силната светлина на медното кълбо, кацнало на върховете на дърветата. В този момент, тя бе извън времето, далеч от бедите и грижите, бе станала част от водата, въздуха, земята.
Слънчевите лъчи докосваха хълмчетата по тялото й, а водата се плискаше по неговите долчинки. Чувстваше се почти щастлива.
Изкряка жаба. Кит се обърна по корем и заплува в мързеливи кръгове.
Скоро, съвсем замръзнала се отправи към брега, където бе плитко и стъпи на пясъчното дъно.
Точно, когато се приготви да излезе, чу тихото цвилене на Съблазън. Някъде от края на гората му отговори друг кон. Кит с проклятие излезе от водата и се втурна към дрехите си. Нямаше време за бельото. Обу панталоните направо върху мокрите си крака.
Чу как другият кон приближава. Пръстите й бяха замръзнали от студената вода и не можеше да се справи с копчетата. Грабна ризата и пъхна мокрите си ръце в ръкавите. Опитваше се да я закопчее върху гърдите си, когато кафявият жребец премина линията на дърветата и в нейния уютен свят нахълта Байрън Кейн.