Щеше ли да отиде в ада заради това? Заради това, което му позволяваше да прави… Този мъж не й бе съпруг, а най-злия й враг!
Почувства, че пада и осъзна, че двамата са на земята.
Кейн смекчи удара с тялото си, след това я обърна по гръб. Земята под нея се оказа мека и мъхеста. Той дръпна копчето на ризата й, мокрия плат се разтвори и се показаха голите й гърди.
— Толкова си красива — рече й дрезгаво. Вдигна поглед към лицето й. — Толкова съвършена. Дива и свободна.
Погледите им се срещнаха. Кейн докосна отново зърната й и започна да ги трие между пръстите си. Кит прехапа устни, за да не изкрещи. Безумна наслада се зароди дълбоко в нея и помете всички ограничения.
— Давай — прошепна той. — Позволи си да го почувстваш.
Неясният вик излезе дълбоко от нея. Усмивката му бе ленива и пълна с удовлетворение. Целуна вдлъбнатинката на шията й, а след това и зърната, които така умело бе измъчвал с пръсти.
Огнени пламъци заиграха пред очите й, щом той ги засмука. И точно, когато разбра, че няма да може да издържи още дълго, той прокара с устните си пътечка до плоския й корем, целуна я по него и свали панталоните й.
Сега Кит лежеше под него гола, ако не се считаше широко разтворената й риза.
Всеки нерв в тялото й трептеше. Беше изплашена. Замаяна. Главата й бучеше.
— Отвори се за мен, сладката ми — ръцете му я водеха… побутваха… разтваряха я… — О, да…
Лекият ветрец я докосна интимно. Бедрата й бяха раздалечени и бе отворена пред погледа му. Тогава я удари първата вълна на негодувание. Евиният грях.
Сега той щеше да направи с нея онова ужасно, необратимо нещо, което мъжете обикновено правеха на жените.
И казваха, че има болка… И кръв…
Но това не беше болка. Той галеше къдричките между краката й, а тя се чувстваше толкова прекрасно, колкото никога в живота си.
Дишането му, до ухото й, ставаше все по-тежко, а мускулите му трепереха под дланите й. Кейн бе толкова силен, а тя бе безпомощна. Можеше да я разкъса. А тя продължаваше да лежи.
— Чакай — прошепна тя.
Той вдигна глава. Очите му помътнели, приличаха на опушени стъкла.
— Аз не трябва… имам нужда…
— Нещо не е наред ли?
Страхът й от него се бе изпарил, но не и безпокойството. Толкова много неща не беше направила правилно, затова трябваше да му признае истината.
— Не е вярно — успя да произнесе. — Това, което ти казах. Аз… аз никога не съм била с мъж.
Челото му се сбърчи.
— Не ти вярвам! Поредната ти игра!
— Не…
— Искам истината!
— Това е чистата истина!
— Има само един начин да се уверя.
Тя не го разбра, дори когато почувства ръката му между бедрата си. Пое задавено въздух, когато той безцеремонно мушна пръста си в нея.
Кейн почувства трепването й и изненадания й вик. Душата му се преобърна.
Проклетата мембрана се оказа на мястото си, по чудо оцеляла след всичките приключения в безрадостното й, тежко детство. Опъната, като кожа на барабан, силна, колкото собственицата си, тя продължаваше да защитава Кит, обричайки го на адски мъки.
Собствената му уязвимост го уплаши и той се намрази заради това.
Скочи на крака и извика:
— Има ли нещо в теб, на което човек да вярва още отначало!
Кит се взираше в него от мъхестото си легло. Краката й бяха все още разтворени. Дълги и стройни, те криеха тайни, които не бе споделяла с никой мъж. Дори когато грабна ризата и шапката си, той продължаваше да я иска със свирепост, която го уплаши. Болка, която отказваше да признае, изгори сърцето му.
Кейн закрачи през тревата към мястото, където бе вързан коня му. Преди да го възседне, изтри всички чувства от лицето си и се обърна, за да й нанесе част от раните, които го измъчваха. Но не можа да намери достатъчно жестоки думи.
— Между нас още нищо не е приключило!
Глава 13
В сряда вечер, на църковната сбирка, Брандън й направи предложение. Кит прие, но под предлог, че има главоболие, отказа поканата му за разходка около църквата. Брандън я целуна по бузата, отведе я при мис Доли и каза, че на другия ден ще посети „Райзън Глори“, за да поиска съгласието на Кейн.
Кит не бе излъгала за главоболието си. Бе прекарала безсънна нощ. Всеки път, щом затвореше очи, се бе стряскала измъчвана от спомените за лицето на Кейн, изкривено в странна гримаса, когато разбра, че все още е девствена.
Защо му бе позволила да я докосва по този начин? Ако това беше Брандън, би могла да го приеме. Но Кейн… За пореден път се сблъскваше с мисълта, че нещо с нея не е наред.
На следващия ден безпощадно препуска със Съблазън, а след това облече стара рокля и направи дълга разходка с Мерлин. Докато се връщаше обратно у дома, срещна Брандън, който слизаше по стълбите на верандата. При вида й, бръчки на неодобрение се появиха между веждите му.