— Надявам се, че никой не те е видял в тази рокля.
Кит почувства раздразнение, но опита да се успокои и да потърси вината в себе си. Знаеше, че той ще идва този следобед, но не предприе нищо, за да се преоблече. Не, наистина беше безотговорна.
— Разхождах се в гората. Говори ли вече с Кейн?
— Не. Луси каза, че е в заграждението. Ще го потърся там.
Кит кимна и го проследи с поглед докато се отдалечава. Стомахът й се сви от тревога. Трябваше да намери нещо, с което да се занимава, иначе щеше да се побърка. Отправи се към кухнята. Поздрави Патси и започна да забърква тесто за любимите бисквити на мис Доли.
Софрония влезе, точно когато Кит удряше с дървено чукче тестото и намръщено поклати глава.
— Радвам се, че не съм на мястото на тези бисквити! За жена, която скоро ще се омъжи, не изглеждаш особено щастлива!
По някакъв начин, всички знаеха какво се случва. Дори Луси бе намерила предлог да влезе в кухнята след Софрония, която бе взела кафе на зърна от големия чувал в килера и ги изсипваше в дървената мелачка.
— Разбира се, че съм щастлива! — отвърна Кит и яростно удари по тестото. — Просто съм нервна, това е всичко.
— Булката има право да бъде нервна — отзова се Патси, взе ножа и започна да бели праскови за пирог.
Луси, която стоеше до прозореца, първа видя Брандън.
— Мистър Пърсел се връща!
Кит грабна една кърпа и избърса ръцете си, след това изскочи през задната врата и се спусна към него, но щом видя изражението му, усмивката й помръкна.
— Какво стана?
Той не забави крачка.
— Кейн не даде съгласието си!
Кит шумно изпусна въздуха, който бе задържала досега.
— Каза, че според него, ние не си подхождаме. Възмутително! Аз, един Пърсел, да бъда отхвърлен от някакъв грубиян-янки!
Кит го сграбчи за ръката.
— Не можем да му позволим да направи това, Брандън! Много е важно! Аз трябва да си върна обратно „Райзън Глори“!
— Кейн ти е настойник! Не виждам, какво може да се направи! Той контролира парите ти!
Кит дори не забеляза, че нито един от тях не говори за любов, а само за плантацията. Бе твърде разгневена от готовността му да се примири.
— Ти може да си готов да се откажеш, но аз не съм!
— Няма нещо, което мога да направя. Той няма да промени решението си. Просто трябва да го приемем.
Кит не искаше да го слуша. Обърна се и закрачи решително към заграждението. Брандън я проследи с поглед, след което се отправи към предната част на къщата, където бе завързан коня му. Докато се качваше на седлото си помисли, че може би така бе станало по-добре. Въпреки завладяващата красота на Кит и плодородната й плантация, имаше нещо, което го караше да се чувства неловко в нейно присъствие. Може би всичко беше в гласовете на предците му, които нашепваха едно и също: Тя е неподходяща за съпруга на един Пърсел, дори в джоба му да няма пукната пара.
Кейн стоеше до бялата ограда на заграждението, подпрял единия си крак на долната греда, и наблюдаваше пасящите коне. Дори не се обърна, когато Кит застана зад гърба му. Само глух не би чул ядосаните й стъпки.
— Как можа? Защо отказа на Брандън?
— Не искам да се омъжваш за него — отговори й, без да я погледне.
— Наказваш ме за това, което се случи вчера край езерото?
— Няма нищо общо с вчера — отвърна толкова тихо Кейн, че тя веднага позна лъжата. Задуши я ярост.
— Бъди проклет, Байрън Кейн! Повече няма да контролираш живота ми! Веднага ще предадеш на Брандън, че си си променил мнението, или кълна се в Бога, ще те накарам да си платиш!
Тя беше толкова малка и крехка в сравнение с него, че заплахите й изглеждаха нелепи. Но и двамата знаеха, че не се шегува.
— А може би вече съм си платил — и той се отдалечи навътре в заграждението.
Без да чувства и вижда нищо, Кит се запрепъва към овощната градина, искаше да остане сама. Вчера край езерото… Защо му беше казала истината?
Защото иначе, той нямаше да спре.
Искаше да вярва, че може да го накара да промени решението си. Но беше толкова сигурна, колкото, че диша, че той никога не би го направил. Омразата от детството й, че се бе родила момиче, се завърна. Как мразеше да зависи от милостта на мъжете! Трябваше ли сега да домъкне Бертран Мейхю тук от Ню Йорк?
При спомена за заекващия му говор и меките пухкави, вечно влажни ръце, й се догади. А може би, трябваше да се обърне към някой от мъжете, които я ухажваха, след като се бе завърнала тук?