Но Брандън бе най-удачния избор, просто небесен дар, и необходимостта да търси друг я довеждаше до отчаяние.
Как можа Кейн, да постъпи така с нея?
Въпросът я преследваше през цялата вечер.
Кит отказа да вечеря и се затвори в спалнята си. Мис Доли и Софрония идваха на няколко пъти да я викат, но тя ги отпрати и двете.
Късно вечерта на вратата, откъм страната на дневната, рязко се почука.
— Кит, ела тук! — нареди Кейн. — Трябва да поговорим!
— Ако не си си променил решението, нямам какво друго да ти кажа!
— Или ще дойдеш тук, или ще вляза в спалнята ти! Избирай!
Тя стисна за миг очи. Избор? Той винаги я поставяше в безизходно положение.
Кит бавно отиде до вратата и я отвори. Той стоеше в дъното на малката дневна, която се намираше между техните спални. Косата му бе разрошена, а в ръката си държеше чаша с бренди.
— Кажи ми, че си премислил — упорито рече тя.
— Знаеш, че няма да стане.
— Можеш ли да си представиш, как се чувства човек, принуден да се подчини на чужда воля?
— Не, затова се борих на страната на Съюза. И не съм се опитвал да се разпореждам с живота ти, Кит. Каквото и да си мислиш, аз просто искам да постъпя така, както е правилно.
— Опитваш се да убедиш себе си ли?
— Ти не го искаш.
— Нямаме какво друго да си кажем.
Тя се обърна и тръгна към спалнята си, но той я настигна и я хвана за ръката.
— Спри да се инатиш и помисли малко! Той е слабохарактерен и изобщо не е човек, способен да те направи щастлива. Живее в миналото и тъгува, че наоколо всичко се е променило и старото няма да се върне. Той е роден и възпитан само за едно — да управлява плантация, процъфтяваща благодарение на робския труд. Той е миналото, Кит. Ти си бъдещето!
Имаше истина в това, което й казваше, но тя не искаше да го признае. Кейн не знаеше истинската причина, поради която тя желаеше да се омъжи за Брандън.
— Той е добър човек и за мен ще бъде голяма чест да го нарека свой съпруг.
Кейн погледна надолу към нея.
— А ще съумее ли да накара сърцето ти да бие толкова силно, колкото вчера край езерото, когато те държах в обятията си?
Не! Брандън никога не би накарал сърцето й да бие бясно, което я радваше. Защото Кейн я караше да се чувства слаба.
— Сърцето ми биеше така от страх, а не от нещо друго.
Той се обърна настрана и отпи глътка бренди.
— Това няма да доведе до никъде.
— Всичко, което трябва да направиш, е да кажеш „да“ и завинаги ще се отървеш от мен.
Той вдигна отново чашата и допи остатъка от питието си.
— Изпращам те обратно в Ню Йорк. В събота заминаваш.
— Какво?
Още преди да се обърне и да види потресеното й лице, Кейн знаеше, че е забил нож в сърцето й.
Тя бе една от най-умните жени, които някога бе срещал, тогава защо бе готова да извърши тези глупости? Той знаеше, че не би го послушала и бе опитал по всякакъв начин да сломи упорството й и да я накара да размисли. Но не се получи.
Проклинайки глухо, Кейн излезе от дневната и се спусна на долния етаж.
Дълго седя в библиотеката с наведена глава. На бузата му потрепваше мускул. Кит Уестън бе влязла под кожата му и му причиняваше адски мъки. Цял живот бе наблюдавал, как мъжете се превръщат в глупави идиоти под въздействието на жените. Сега и него го заплашваше същото.
Не беше само дивната й красота и чувствеността, която самата тя не разбираше. Имаше нещо сладко и уязвимо в нея, което пробуждаше чувства, които не знаеше, че е способен да изпита. Чувства, които го караха да иска да се смее с нея, вместо да се карат, да я вземе в обятията си и да я люби, докато лицето й засияе от радост, предназначена единствено за него.
Вдигна глава и се облегна назад в стола. Каза й, че ще я върне обратно в Ню Йорк, но не можеше да го направи. Утре щеше да й го каже. А после щеше да се постарае да започне всичко отначало. За първи път в живота си искаше да забрави за своя цинизъм и да се опита да достигне до женско сърце…
Тази мисъл го накара да се почувства млад и безумно щастлив.
Часовникът удари полунощ, когато Кит чу, че Кейн се прибира в спалнята си.
В събота трябваше да напусне „Райзън Глори“. Ударът бе толкова жесток и неочакван, че не знаеше как да се справи с него. Този път нямаше планове, които да я поддържат, както през трите години в академията. Той беше спечелил. Най-накрая му се бе удало да победи.
Гневът на собственото й безсилие заглуши болката. Жадуваше за отмъщение. Искаше да унищожи всичко, което му беше скъпо, да го унищожи така безпощадно, както бе опустошил нея.
Но нямаше нищо, към което да е привързан. Кейн бе равнодушен към всичко, дори към „Райзън Глори“ — бе оставил грижата за цялата плантация в ръцете на Магнус, докато построи предачницата!