Кейн се завърна по залез и слезе от коня с ленива грация, която не би могла да я излъже. Беше се преоблякъл в чиста, бяла риза и светлобежови панталони, в пълен контраст с нейния мръсен външен вид. Извади нещо от дисагите и отиде при нея.
Погледна я и приседна на пети. С няколко ловки движения развърза шнура и я освободи. Тя безсилно се свлече до колелата на фургона.
Кейн отново й подхвърли манерката и развърза вързопа, който бе донесъл със себе си. Вътре имаше хляб, бучка сирене и парче шунка.
— Яж! — нареди й грубо той.
Кит поклати глава.
— Не съм гладна.
— Въпреки това.
Тялото й имаше по-належаща нужда, отколкото храненето.
— Трябва… да се усамотя.
Кейн извади тънка пура от джоба си и я запали. Пламъкът хвърли неравни кървавочервени отблясъци по лицето му. Кибритената клечка изгасна. Сега само нажежения край на цигарата осветяваше безжалостно стиснатите му устни.
Той кимна към един от храстите на шест крачки от тях.
— Там! И нито крачка повече!
Бе твърде близо за уединение, но тя бе загубила лукса на свободата, когато подпали дървените стърготини в предачницата.
Чувстваше краката си сковани. Изправи се с труд и се запрепъва към храстите.
Молеше се той да се отдръпне по-надалеч, но Кейн не помръдна. Към всичките й мъки се добави и унижението.
Когато свърши се върна обратно при фургона и яденето, което той бе донесъл. Седна и започна да се храни. Преглъщаше с труд всеки залък. Кейн не я препираше. Седеше облегнат на дървото, сякаш цялото време на света му принадлежеше.
Вече се бе стъмнило, когато Кит приключи с храненето. Единственото, което виждаше бе огромния му тъмен силует и горящия връх на пурата.
Кейн отново отиде при коня си. Луната изплува от облаците и ги обля в сребриста светлина. Медната тока на колана му проблесна, когато се обърна към нея.
— Ставай! Закъсняваме за среща.
Безстрастно мъртвия му тон я вледени.
— Каква среща?
— Със свещеника. Ще се женим.
Изведнъж светът спря да се върти.
— Ще се женим! Да не си луд?
— Вероятно.
— По-скоро бих се омъжила за дявола.
— То е едно и също. С времето ще го разбереш — нощта беше топла, но студената сигурност в гласа му вледени кръвта й. — Ти изгори предачницата ми — каза той, — сега ще платиш за възстановяването й. Не само Пърсел може да се ожени за теб, заради парите ти от попечителския фонд.
— Ти си луд! Няма да го направя!
— Нямаш избор! Качвай се на коня! Когдел ни чака.
Кит почувства слабост в краката си от облекчение. Преподобният Когдел й беше приятел. Когато му кажеше какво е намислил Кейн, свещеникът нямаше да се съгласи да ги венчае.
Тя отиде до Вандал и се приготви да се качи на седлото.
— Пред мен! — изръмжа той. — Научих по твърде жесток начин, колко е опасно да съм с гръб към теб!
Помогна й да се качи и сам седна зад нея. Не проговори, докато не оставиха поляната зад себе си.
— Само не си въобразявай, че Когдел ще ти помогне! Най-лошите му опасения се потвърдиха и сега нищо не може да попречи на женитбата ни.
За миг сърцето й спря да бие.
— За какви опасения говориш?
— Казах му, че си бременна с моето дете.
Кит не можеше да повярва на ушите си.
— Ще го отрека! Това няма да ти се размине така лесно!
— Можеш да отричаш, колкото си искаш! Вече му обясних, че няма да си признаеш. Казах му, че откакто си разбрала, че си бременна се държиш странно. Дори си се опитала снощи да се самоубиеш, като си запалила пожара. Затова не мога да те оставя повече сама да се оправяш.
— Не!
— Казах му още, че преди седмица съм те помолил да се омъжиш за мен, за да не се роди детето ни копеле, но ти си ми отказала. Той обеща, че ще оправи работата тази вечер, колкото и да се противиш. Можеш да се съпротивляваш, колкото си искаш, Кит, но няма да се получи.
— Това няма да ти се размине!
Гласът му едва забележимо се смекчи.
— Той се притеснява за теб, Кит. Помисли си от колко страдания ще избавиш него и себе си, ако направиш така, както ти е наредено.
— Върви по дяволите!
Но дори, когато го проклинаше, знаеше, че е загубила. В ставащото имаше някаква жестока справедливост. Бе сторила зло и сега си плащаше за него.
И все пак, направи едно последно усилие, когато видя свещеника и съпругата му да чакат пред прага на старата робска църква. Изтръгна се от ръката на Кейн и се хвърли към Мери Когдел.
— Моля ви! Това, което Кейн ви е казал, не е вярно! Няма никакво бебе! Ние никога не…
— Хайде, хайде, мила, успокой се! Ти си разстроена — в кафявите очи на Мери имаше сълзи, когато я потупа по рамото. — Трябва да се успокоиш заради бебето.