Това беше мига, в който Кит разбра, че не може да избяга от съдбата си.
За щастие, церемонията бе кратка. Когато всичко привърши, Мери Когдел я целуна по бузата, а преподобният я посъветва да се подчинява на съпруга си във всичко. Тя незаинтересовано чу новината, че мис Доли е решила да пренощува у роднини. Значи Кейн я беше отстранил от пътя си.
Съпругът й я изведе от църквата, качи я на Вандал и поеха към „Райзън Глори“. И колкото повече наближаваха, толкова повече растеше паниката й. Какво щеше да стори с нея, когато останеха насаме?
Когато пристигнаха пред къщата, Кейн слезе от коня и предаде юздите на Самуел. Хвана Кит през кръста и я свали на земята. За момент краката й се подгънаха и тя залитна, но Кейн я задържа. Когато дойде на себе си, побърза да се отдръпне.
— Ти получи парите ми — каза му, след като Самуел си отиде. — Остави ме на мира!
— И да се лиша от удоволствието на брачната ни нощ? За нищо на света!
Стомахът й се стегна на възел.
— Няма да има брачна нощ!
— Ние сме женени, Кит! И тази вечер най-после ще те имам!
Евиният грях. Ако не беше толкова изтощена, може би щеше да се опита да поспори с него, но просто й липсваха думи. Всичко, което се въртеше в главата й бе, да избяга.
Навсякъде цареше мрак. Само от къщата на Магнус, в края на градината, идваше светлина. Тя вдигна полите си и побягна натам.
— Кит! Върни се!
Тя хукна по-бързо. Опита се да избяга. Да се изплъзне от своя отмъстител.
— Магнус! — изкрещя тя.
— Кит, спри! Тъмно е! Ще се нараниш!
Но тя вече беше в градината и прескачаше през стърчащите корени, които познаваше, като собствената си длан. Той изруга зад гърба й, когато се препъна в един от същите тези корени. Въпреки това, щеше да я настигне.
— Магнус! — изпищя отново Кит.
И тогава всичко свърши. С крайчето на окото си тя видя, как Кейн прелетя във въздуха и я хвана отзад.
Кит изкрещя, когато двамата паднаха на земята и той я притисна с тялото си. Тя вдигна глава и заби зъби в мускулестото му рамо.
— Дявол да го вземе! — вдигна я на крака с ръмжене.
— Какво става тук?
Кит изхълца от облекчение, като чу познатия глас на Магнус и се хвърли към него.
— Магнус! Позволи ми да остана в къщата ти тази вечер!
Негърът внимателно я хвана за ръка и се обърна към Кейн.
— Какво правиш с нея?
— Опитвам се да я предпазя от самоубийство. Или себе си. Сега ми е трудно да кажа, кой от двама ни е в по-голяма опасност.
Магнус я погледна въпросително.
— Тя е моя жена! — рече Кейн. — Ожених се за нея преди час!
— Той ме принуди! — изплака Кит. — Искам да остана в дома ти тази вечер!
Магнус се намръщи.
— Невъзможно! Сега ти му принадлежиш!
— Аз принадлежа единствено на себе си! И двамата можете да вървите по дяволите!
Кит се обърна, за да побегне, но Кейн се оказа по-бърз. Преди да бе успяла да направи и крачка, той я грабна и я метна на рамото си.
Кръвта нахлу в главата й. Кейн затегна хватката си около бедрата й и пое към къщи. Тя го удари по гърба и затова получи плесница.
— Спри, преди да те изпусна!
Тя успя да види краката на Магнус, притичващ след Кейн.
— Майоре, тя е прекрасна жена! Не ти ли се струва, че се отнасяш малко грубо към нея! Може би е по-добре да си дадеш малко време да се поохладиш!
— Това ще правя през останалата част от живота си! — Кейн зави зад ъгъла и ботушите му изхрущяха по чакъла пред къщата.
Следващите думи на Магнус, хвърлиха и без това убитата от мъка Кит, в истинско отчаяние.
— Ако я пречупиш тази вечер, ще съжаляваш до края на живота си. Спомни си, какво става с коня, чийто дух е сломен твърде бързо.
Под затворените клепачи на Кит кръжаха звезди. След това чу благословения звук на стъпки, бързащи надолу по стълбите.
— Кит! Мили Боже, какво става?
— Софрония! — Кит опита да се надигне.
В същото време, Сифрония сграбчи ръката на Кейн.
— Пуснете я!
Кейн избута негърката към Магнус.
— Дръж я по-далеч от къщата тази нощ! — изръмжа той и понесе Кит нагоре по стълбите.
Заключена в обятията му, Софрония започна да се бори с Магнус.
— Пусни ме! Трябва да й помогна! Не можеш да си представиш, какво може да направи на жената, такъв мъж! Бял! Той си мисли, че притежава света! Нея — също!
— Особено нея! — придърпа я той към себе си и я погали. — Те сега са женени, скъпа!
— Женени?!
Спокойно, с тих глас й разказа това, което току-що беше научил.
— Не трябва да заставаме между тях. Той няма да я нарани — добави, като се надяваше тя да не долови слабия оттенък на съмнение в гласа му. Знаеше, че по-справедлив човек от Кейн няма, но тази вечер очите му бяха пълни с ярост.