— Отдавна ли познаваш майора — попита тя предпазливо.
Магнус изтръгна стръкче трева и започна да го дъвче.
— Още от Чатануга. Той едва не загуби живота си, спасявайки моя. От тогава сме заедно.
Ужасно подозрение започна да нараства в Кит.
— Да не си се сражавал за янките, Магнус?
— И още как!
В първия момент не разбра, защо усети такова разочарование. Може би, защото харесваше Магнус.
— Нали ми каза, че си от Джорджия. Защо не си се борил за родния щат?
Магнус извади стръкчето трева от устата си.
— Много си нагъл, момче! Седиш заедно с чернокож и окото ти не трепва, когато го питаш, защо не е защитавал хората, които го държаха във вериги и го наказваха с камшик. Бях на дванадесет, когато получих свободата си. И дойдох на север. Намерих работа и тръгнах на училище. Но не бях наистина свободен, нали разбираш? Нито един негър в тази страна не може да бъде истински свободен, когато неговите братя и сестри са роби.
— Въпросът не беше в робството — търпеливо започна да обяснява Кит. — А в това: има ли право щата на самоуправление, без външна намеса. Робството беше само предлог.
— Може и да е така, бяло момче, но за мен то бе главното.
Чернокожите са доста докачливи, помисли си тя, когато той стана и си тръгна. По-късно, докато хранеше конете с фураж, Кит все още размишляваше над това, което й бе казал. Разговорът с него й напомни за горещите спорове със Софрония.
Кейн скочи от гърба на Аполон с грация, необичайна за човек с неговите размери.
— Обтрий го и му дай време да се охлади, преди да го прибереш в обора, момче. Болен кон не ми трябва — хвърли юздите на Кит и закрачи към къщата.
— Знам си работата — извика след него тя. — Няма нужда един янки да ми казва, как да се грижа за разгорещен и потен кон.
Думите й не бяха излезли още от устата, когато моментално си пожела да ги върне обратно. Беше само сряда и не биваше да рискува да я уволнят още днес.
Беше успяла да научи, че само в неделя, мисис Симънс и Магнус не нощуват в къщата. Тогава икономката имаше почивен ден и посещаваше сестра си, а Магнус, според думите на възрастната жена, прекарваше в пиянство и разврат — неща неподходящи за ушите на младо момче, като него. Кит трябваше да си държи езика зад зъбите още четири дни. Когато настъпеше неделя вечер, щеше да убие копелето янки, който в момента гледаше надолу към нея с ледените си сиви очи.
— Ако мислиш, че ще си по-щастлив да работиш за някой друг, само кажи и аз ще си намеря друг помощник.
— Не съм казал, че искам да работя за друг — промърмори тя.
— Тогава, може би, ще е по-добре да се опиташ от време на време да въздържаш езика си.
Тя ритна пръст с върха на прашния си ботуш.
— И, Кит?
— Да?
— Изкъпи се. Хората се оплакват, че от теб се носи миризма.
— Да се изкъпя?! — Кит буквално подскочи от негодувание и едва се сдържа да не му отговори.
Кейн, като че ли се наслаждаваше на безсилната й ярост.
— Има ли нещо друго, което искаш да ми кажеш?
Тя стисна зъби и си представи големината на дупката от куршума, който възнамеряваше да пусне в главата му.
— Не, сър — промърмори момичето.
— Тогава, след половин час, екипажа да бъде готов пред предната врата.
Докато разхождаше Аполон из двора, Кит сипеше поток от ругатни. Убийството на този янки щеше да й достави повече удоволствие от всичко друго, което бе правила до сега в осемнадесетгодишния си живот. Какво му влизаше в работата, дали тя ще се изкъпе или не? Не, нямаше да се къпе. Всички знаеха, че чистите по-често боледуват от инфлуенца. Освен това, трябваше да съблече дрехите си, а тя мразеше да вижда голото си тяло, откакто гърдите й се закръглиха, защото те не се вписваха в това, което искаше да бъде.
Мъж.
Момичетата бяха слаби и безволеви, а тя беше съумяла да се пребори с природата си и да стане силна и жестока, като всеки мъж. И когато мислеше за това, което бе постигнала се чувстваше прекрасно.
Все още не бе дошла на себе си, когато застана между двата сиви коня, впрегнати в каретата и зачака Кейн да излезе от къщата. За да не го дразни бе хвърлила малко вода върху лицето си и бе сменила дрехите си, но те не бяха по-чисти от старите, така че не се забелязваше особена разлика във външния й вид.
Когато Кейн заслиза по стълбите, забеляза кърпените панталони и избелялата й синя риза и му се стори, че хлапето изглежда по-зле и от преди. Разгледа внимателно това, което можеше да види от лицето на момчето под нахлупената скъсана шапка и реши, че то можеше да бъде и малко по-чисто. Вероятно не бе длъжен да наема този хаймана, но поведението и маниерите на хлапето го караха да се смее така, както отдавна не беше го правил.