Магнус продължаваше да й говори успокояващи думи, докато я водеше през тъмната овощна градина, а тя покорно вървеше с него. Разбра къде се намира, едва когато застанаха пред верандата на неговата къща. Вдигна рязко глава.
— Къде си мислиш, че ме водиш?
— При мен, в дома ми — отвърна й спокойно. — Ще влезем вътре и ще хапнем. После, ако се чувстваш добре ще поседнем в кухнята и ще си поговорим. А, ако си уморена, можеш да отидеш в спалнята и да си легнеш. Аз ще взема едно одеяло и ще легна на верандата в компанията на Мерлин. Там е по-приятно и прохладно.
Софрония не отвърна нищо. Само го погледна. Магнус я чакаше, давайки й възможност да събере мислите си. Най-накрая тя кимна и влезе в дома му.
Кейн се разположи в голямото кресло, стоящо до прозореца в спалнята му. Ризата му бе разтворена до кръста, за да почувства нощния бриз, краката му почиваха кръстосани върху малка табуретка пред него. Ръцете му бяха отпуснати върху облегалките на креслото. В едната държеше чаша бренди.
Обичаше тази стая — уютна, с удобни мебели, но не претрупана. И леглото му беше голямо, достатъчно за неговия ръст. До кревата имаше умивалник, а в другия край на стаята — гардероб и малка библиотека. През зимата, излъсканият под се застилаше с дебел килим. Сега дъските бяха голи — така му харесваше.
Чуваше плисъка на водата в медната вана, идващ зад паравана в ъгъла на спалнята. Стисна раздразнено устни. Не беше казал на Софрония, че горещата вода не е за него, а за Кит. Тя му бе наредила да напусне стаята, но като видя, че той не се помръдва от мястото си, бе вдигнала инатливо глава и изчезнала зад паравана. Въпреки че водата бе изстинала отдавна, тя не бързаше да излиза.
Дори и да не я виждаше, Кейн знаеше как ще изглежда Кит след банята. Кожата й щеше да блести, позлатена от светлината на лампата, а косите й щяха да се вият по раменете — мастиленочерни къдрици върху бледокремава кожа.
Спомни си за попечителския й фонд, заради който се бе оженил за нея. Бракът заради пари бе нещо, което би презрял у друг мъж, но сега това не го вълнуваше. Чудеше се, защо ли? Но реши да спре с терзанията — не искаше да знае отговора.
Не желаеше да си признае, че женитбата му няма нищо общо с парите или възстановяването на предачницата. По-скоро беше проява на единствения му момент на слабост, когато бе изоставил предпазливостта и бе разтворил сърцето си за една жена. За един миг си бе позволил да бъде нежен, глупав и в крайна сметка се беше подложил на опасности по-големи, отколкото битките от войната, в които бе участвал.
Искаше да я накаже не заради изгорената предачница, а да си плати точно заради този миг на уязвимост. Тази вечер щяха да станат завинаги врагове. И тогава щеше да продължи по избрания път, без да се изкушава повече от призрачни надежди за бъдещето.
Отпи глътка от брендито и остави чашата. Нямаше да пие повече. Бе длъжен да остане трезвен, в очакване на това, което щеше да се случи.
Кит чу скърцането на креслото и разбра, че той губи търпение. Излезе от ваната и бързо се уви в кърпата. Искаше да има нещо по сигурно с което да се покрие. Но дрехите й бяха изчезнали. Кейн ги бе изхвърлил, след като тя ги съблече.
Той бутна рязко паравана и Кит стреснато вдигна глава.
— Не съм свършила още — едва успя да каже.
— Имаше достатъчно време.
— Не знам, защо ме принуди да се изкъпя в твоята стая.
— Знаеш и още как!
Кит се вкопчи още по-здраво в кърпата. За пореден път премисли възможните начини за бягство, но в душата й се прокрадна ужасното чувство на неизбежност.
Сега Кейн бе неин съпруг. Ако тя се опиташе да избяга, той щеше да я догони. Ако се опиташе да се бори, щеше да я надвие. Значи трябваше да последва съветите на мисис Темпълтън, дадени в онзи далечен, полузабравен живот, който Кит бе водила преди малко повече от месец, и да се предаде. Но покорността, никак не й се удаваше!
Втренчи се в тънкия златен пръстен на пръста й. Малък и изящен, с две сърчица деликатно очертани с диамантени и рубинени камъчета. Кейн й бе казал, че го е взел от мис Доли.
— Нямам какво да облека — оплака се тя.
— Няма да ти е нужно.
— Студено ми е.
Бавно, без да сваля поглед от нея, той съблече ризата си и й я подаде.
— Не искам да ти взимам ризата. Ако ме пуснеш да мина, ще отида до стаята си, да си облека робата.
— Бих предпочел да останеш тук.
Упорит, арогантен мъж!
Кит притисна кърпата с една ръка и се пресегна за ризата му. Несръчно я облече над хавлията, след това се обърна с гръб към него, издърпа кърпата и припряно закопча копчетата. Дългите ръкави й пречеха. Освен това й беше неприятно, че материята бе много тънка, а под нея, бе съвсем гола.