Нави ръкавите и се плъзна покрай Кейн.
— Трябва да отида до моята стая, за да разреша косите си, иначе утре ще са съвсем заплетени.
— Използвай гребена ми — и той кимна към тоалетката.
Тя приближи и взе гребена. Погледна отражението си в огледалото. Изглеждаше бледа и предпазлива, но не и уплашена. А трябва да бъда — помисли си тя, разресвайки дългите си мокри коси. Кейн я мразеше. Той бе силен и непредсказуем, а и законът бе на негова страна. Би трябвало да го моли за милост. Вместо това, усещаше в себе си странна възбуда.
Кейн седна отново в креслото и кръстоса крака, погледите им се срещнаха в огледалото. Тя извърна очи и продължи по-енергично да разресва косата си, като пръскаше на всички страни капчици вода.
Зад гърба си чу движение и погледът й се стрелна обратно в огледалото. Кейн вдигна чашата с бренди за поздрав към отражението й.
— За съпружеското ни щастие, мисис Кейн!
— Не ме наричай така!
— Но това вече е името ти! Или забрави?
— Нищо не съм забравила! — пое си дълбоко дъх. — Не съм забравила, какъв удар ти нанесох, но вече си платих за това! Не желая да плащам повече!
— Това ще преценя аз! Остави гребена и се обърни към мен, за да мога по-добре да те разгледам!
Бавно, Кит направи така, както й бе наредил. Някаква странна възбуда се примеси с чувството й на ужас. Погледът й се вторачи в белезите, които покриваха гърдите му.
— От къде е белега на рамото ти?
— Мисионари Ридж.
— А на ръката?
— Питсбърг. А този на корема, получих при бой заради нечестна игра на покер в един бордей в Ларедо. А сега, разкопчай ризата и ела тук, за да мога да огледам новата си собственост.
— Не съм твоя собственост, Байрън Кейн!
— Но законът казва друго, мисис Кейн! Жените принадлежат на мъжете, които се женят за тях!
— Повтаряй си го колкото си искаш, ако това те прави щастлив! Но аз не принадлежа на никого, освен на себе си!
Той стана и тръгна към нея, бавно и уверено.
— Нека изясним нещо от самото начало. Аз те притежавам. И от този момент ще правиш точно това, което ти кажа. Ако искам да ми лъснеш ботушите, взимаш четка и почваш да лъскаш. Ако кажа да почистиш обора, бягаш и грабваш метлата и лопатата. А когато те искам в леглото си, лягаш по гръб и разтваряш крака, още докато ме видиш да си разкопчавам колана.
Думите му би трябвало да я разтреперят от ужас, но имаше нещо твърде пресметливо в тях. Умишлено се опитваше да я сломи, но тя нямаше да му позволи!
— Умирам от страх! — насмешливо провлече Кит.
Това не бе отговора, който очакваше да получи от нея.
— Когато се омъжи за мен, ти загуби и последната си надежда за малко свобода. Сега мога да правя с теб всичко, което си поискам, с изключение на това, да те убия. Все пак, като се замисля, мога и да го сторя.
— Ако аз не те убия първа — възрази му тя.
— В никакъв случай!
Кит отново се опита да го уговори.
— Направих нещо ужасно. Признавам си. Но сега имаш парите ми. Те са тройно повече, отколкото са ти необходими за възстановяване на предачницата. Така че нека да приключим с това.
— Някои неща са безценни — парира я той и се облегна на рамката на леглото. — Може да ти се стори смешно, но…
Тя го погледна предпазливо. Изобщо не й беше до смях.
— Снощи реших да не те изпращам обратно в Ню Йорк. Щях да ти го кажа на сутринта…
Прилоша й и поклати глава, надявайки се това да не е вярно.
— Абсурдно, нали? — попита я той. — Не исках да ти причиня болка. Но това беше вчера! Сега нещата се промениха и не ме е грижа, какво чувстваш.
Той протегна ръка и започна да разкопчава копчетата на ризата. Кит стоеше неподвижно, а предишната искра на доверие беше изгаснала.
— Не прави това!
— Твърде късно е!
Той разтвори ризата и погледна надолу към гърдите й. Кит опита да се сдържи, но думите сами излязоха от устата й:
— Страх ме е.
— Знам.
— Ще боли ли?
— Да.
Кит отчаяно затвори очи.
Кейн свали ризата.
Тя остана гола пред него.
Днешната нощ ще е най-лошата — помисли си Кит. Но когато вземеше своето, той щеше да изгуби властта си над нея.
Кейн я вдигна на ръце и я занесе на леглото. Тя обърна глава настрани, когато той започна да съблича дрехите си. Секунда по-късно дюшекът потъна под тежестта му.
При вида на Кит, нещо се преобърна в душата на Кейн. Затворените й очи… Необичайното изражение на смирение върху сърцевидното й лице… Какво ли й бе струвало да признае страха си? По дяволите, не искаше да я вижда такава! Предпочиташе да бълва огън и да се бори с него! Искаше да го проклина и да разпалва яростта му така, както само тя можеше да го направи!