Обхвана бедрата й, за да предизвика у нея някаква реакция, но тя не помръдна. Разтвори краката й и се намести на колене между тях. Безсрамно разгледа най-потайната част на тялото й, окъпана от светлината на лампата.
Кит лежеше неподвижно, когато той раздели с пръсти тъмните копринени къдрички. Неговата дива роза от дълбините на гората. Розови листенца под тъмни венчелистчета предпазваха неразцъфналата й сърцевина.
Стомахът му се стегна на възел. Още в онзи следобед край езерото знаеше, колко малка и тясна е тя. Заля го убийствено чувство на нежност.
С периферното си зрение видя, как нежната й длан стисва завивката в юмрук. Чакаше да се нахвърли върху него и да се бори срещу онова, което правеше с нея. Искаше това да се случи.
Но тя не помръдна и тази трогателна беззащитност го смири. Със стон легна до нея и я придърпа в прегръдките си. Кит трепереше. Вина, равносилна на желанието му, започна да го терзае. Никога не се бе отнасял толкова жестоко с жена. Това, което го бе обхванало, беше някакво безумие.
— Съжалявам — прошепна й.
Притисна я към голите си гърди и започна да гали влажните кичури. Докато я успокояваше, собствените му желания се разгоряха отново, но той нямаше да им се поддаде, докато тя не спреше да трепери.
Ръката му, топла и надеждна, по ирония на съдбата, й носеше спокойствие. Чуваше равномерното му дишане, но знаеше, че той не спи. Лунната светлина посребряваше тихата стая и тя усети странно чувство на радост. Нещо в тази сребърна тишина, независимо от ада, през който преминаха и този, който без съмнение ги очакваше занапред, й даде възможност да му зададе въпроса, които я измъчваше.
— Защо ме мразиш толкова много? Още от преди пожара. От деня, в който се върнах в „Райзън Глори“.
Кейн помълча малко, след това й отговори.
— Никога не съм те мразил.
— Обречена съм да ненавиждам всеки, който наследи плантацията — обясни му тя.
— Защо всичко се върти около тази плантация? Толкова ли много я обичаш?
— Повече от всичко на света! Имам единствено нея. Без „Райзън Глори“, аз съм нищо!
Кейн отстрани кичур коса паднал върху бузата й.
— Ти си красива и смела жена.
— Как можеш да го кажеш, след това, което сторих?
— Мисля, че всички ние правим това, което трябва.
— Като това, че ме принуди да се омъжа за теб?
— Нещо подобно — замълча за миг. — Не съжалявам за нищо, Кит. Не повече от теб.
Напрежението й се върна.
— В такъв случай, защо не продължи и не направи това, което искаше? Нямаше да те спра.
— Защото искам сама да дойдеш при мен. По собствена воля и толкова гладна за мен, колкото съм аз за теб.
Сякаш едва сега, тя осъзна голотата му и се отдръпна по-далеч от него.
— Това никога няма да стане!
Очакваше, че той ще се ядоса. Но Кейн се подпря на възглавницата си и се загледа в нея, без да я докосва.
— Ти си твърде страстна натура. Почувствах го в целувките ти. Не се страхувай от себе си.
— Не искам да имам страстен характер! Това е недостатък за една жена!
— Кой ти го каза?
— Всеки го знае! Когато мисис Темпълтън ни разказваше за Евиния грях, заяви, че…
— Евин… какво?
— Евиния грях. Ти знаеш.
— О, милостиви Боже! — той седна в леглото. — Кит, знаеш ли, какво точно се случва между мъжа и жената?
— Виждала съм конете.
— Конете не са хора — Кейн я хвана за раменете и я обърна към себе си. — Погледни ме! Въпреки че ме мразиш, сега сме женени и нямам намерение да държа ръцете си далеч от тебе. Но искам да знаеш, какво да очакваш от нашите отношения. Нямам желание да те плаша отново.
Търпеливо, с прости и понятни думи, той й разказа за природата на плътската любов — за предназначението на неговото и нейното тяло. И тогава й обясни какво става, когато двамата се съединяват.
Като привърши, стана от леглото и както беше гол отиде до масата и взе чашата бренди. Отпивайки се обърна и застана пред нея, позволявайки й да удовлетвори любопитството си, за което тя никога нямаше да си признае.
Кит се опиваше от гледката на голото му, обляно от луната тяло. Пред погледа й се разкри своеобразна невиждана до тогава красота от мускули и нашарена от белези загоряла кожа, дълги крака и тесни бедра, говорещи за сила и твърдост, за неща, които до сега не бе разбирала напълно. Очите й неволно се съсредоточиха върху мъжествеността му. Налятата му плът се надигна и гордо се изправи под силата на погледа й. Опасенията й отново я връхлетяха.