Този път не му повярва.
— Може би за теб! Махай се!
Кейн се усмихна с дълбока, мечтателна усмивка. Ръцете му се върнаха обратно върху гърдите й и тя се разтопи отново. Той се раздвижи в нея и Кит не пожела повече да го пусне. Стисна силно мускулестите му рамене и зарови устни в шията му, за да го вкуси с език. Кожата му имаше солен и чист вкус.
Скоро Кит потъна в море от удоволствие. Той продължаваше да прониква все по-дълбоко в нея — в утробата, в сърцето и в душата й.
Тя се извиваше и напрягаше под него, позволявайки на своя ездач да се носи върху нея през деня и нощта, през пространството и времето… вкопчена в него — красивият й мъж и твърдата му мъжественост, която навлизаше все по-дълбоко и дълбоко, която я извисяваше в небесата и я хвърли в ослепителния блясък на слънцето и луната, където я задържа цяла вечност. След това се разпръсна на милиони частички светлина в тъмнината, и отговори на неговия мощен вик със своя собствен.
Част четвърта
Катрин Луиз
„Нищо не може да ни даде покой, освен ние самите.“
Глава 15
Шумът идващ от коридора събуди Кит. Беше сама в голямото разхвърляно легло. Премигна срещу слънчевата светлина, огледа се, и като разбра къде се намира, подскочи и се намръщи от леката болка между краката й.
Без да почука, в стаята се втурна Софрония.
— Кит! Скъпа, добре ли си? Магнус не ме пусна, докато настъпи утрото. Иначе щях да дойда по-рано.
Кит смутено отвърна очи.
— Добре съм.
Отметна завивките. Робата й лежеше в долния край на леглото. Сигурно Кейн я бе оставил там.
Софрония ахна тихо. Кит проследи погледа й — приятелката й с ужас се бе вторачила в бледото петно на чаршафа.
— При Магнус ли остана нощес — побърза да попита, с надеждата да я разсее.
Софрония отмести погледа си от леглото и отговори несигурно.
— Майорът не ми остави голям избор. Магнус спа на верандата.
— Ясно — Кит отиде в собствената си спалня, все едно нищо не се бе случило. — В тази горещина е приятно да се спи на открито.
Започна да се мие с водата, която Луси й бе оставила. Софрония я последва в стаята. Надвисна тежка тишина. Първа заговори икономката.
— Нарани ли те? На мен можеш да кажеш.
— Добре съм — повтори Кит твърде бързо.
Софрония приседна на края на леглото.
— Никога не съм ти казвала, просто не исках, но сега…
Кит се извърна от умивалника.
— Какво се е случило?
— Аз… аз знам, какво е да бъдеш… наранена от мъж — тя стисна ръце в скута си.
— О, мила…
— За първи път се случи, когато бях на четиринадесет. Той… той беше бял. После исках да умра. Чувствах се толкова омърсена! И през цялото лято, колкото и да се криех, той ме намираше. Ей, момиче — викаше той. Ти. Ела тук!
Очите на Кит се напълниха със сълзи. Тя се втурна към приятелката си и коленичи пред нея.
— Толкова съжалявам. Не съм знаела.
— Защото не исках да ти казвам.
Кит притисна бузата си до ръката на Софрония.
— Защо не отиде при баща ми да му разкажеш какво става?
Ноздрите на икономката се разшириха и тя дръпна ръката си далече от Кит.
— Той знаеше всичко! Белите винаги знаят какво се случва с робините им!
Кит се зарадва, че още не е закусила, иначе щеше да повърне. Беше слушала разни истории, но винаги си бе казвала, че в „Райзън Глори“ това не може да се случи.
— Не ти го споделям, за да те разплача — прошепна Софрония и изтри с пръст сълзата от бузата на младата жена.
Кит си спомни какви аргументи бе изтъквала приятелката й винаги, когато се споменаваше, че войната е започнала заради нежеланието на южняците да премахнат робството. Сега разбра, защо са били така важни за нея. Те позволяваха да не се прикрива истината, срещу която тя се страхуваше да се изправи.
— Толкова е подло! Отвратително!
Софрония стана и се отдалечи.
— Правя всичко възможно да го забравя. Но сега, повече ме вълнуваш ти!
Кит не желаеше да говори за себе си. Върна се обратно при умивалника, преструвайки се, че светът си е същия, какъвто е бил до вчера.
— Няма нужда да се притесняваш за мен.
— Видях лицето ти, когато те внасяше в къщата. Не ми беше нужно много въображение, за да разбера колко ти беше трудно. Послушай ме Кит! Не трябва да задържаш в себе си обидата и гнева! Трябва да ги пуснеш на воля, преди да те променят.
Кит се замисли, какво можеше да й сподели, особено след разтърсващото признание, което чу. Но как да говори за неща, които сама не разбираше?!
— Няма значение, колко е ужасно — каза й Софрония, — говори с мен за това, аз разбирам, мила. Можеш да ми кажеш.