— Не. Не разбираш.
— Аз знам. Знам как е. Знам какво…
— Не — обърна се Кит. — Не беше отвратително, както се е случило при теб — каза тихо. — Не беше нито отвратително, нито ужасно или нещо подобно…
— Искаш да кажеш, че той не е…
Кит преглътна и кимна.
— Направи го.
Лицето на Софрония пребледня.
— Аз… аз предполагам, че не трябва… — прехапа устни и замълча. — Трябва да отивам в кухнята. Патси не се чувстваше добре вчера.
Полите й меко прошумоляха, докато напускаше стаята.
Обхваната от угризения, Кит мрачно се загледа след нея. Най-накрая успя да приключи с миенето. Бръкна в гардероба и извади първото нещо, което попадна пред погледа й — раирана рокля от канава. Тъй като бе загубила единия сребърен гребен, привърза къдриците си с жълто-оранжева панделка, която откри в шкафчето. Цветът не отиваше на роклята, но й беше безразлично.
Когато се спусна към първия етаж, входната врата се отвори и Кейн влезе с мис Доли. Кит веднага се озова заключена в ухаещата й на мента прегръдка.
— О, мое мило, сладко съкровище! Това е най-щастливият ден в живота ми. Само като си помисля, че вие с майора сте изпитвали тайно нежни чувства един към друг, а аз нищо не съм разбрала!
Кит чуваше за първи път компаньонката й да нарича Байрън — майор. Загледа се в нея, за да избегне погледа на Кейн.
— Вече се скарах на майора, че ме е държал в неведение. Би трябвало и на теб да се скарам, но съм прекалено щастлива, за да ти се сърдя — възрастната жена я прегърна през кръста. — Само я погледнете майоре — такава хубава рокля и с панделка в косите! Макар че би трябвало да потърсиш друг цвят Катрин Луиз! Може би онази розовата, ако не е много намачкана. А сега, трябва да отида да говоря с Патси за тортата.
Бързо целуна Кит по бузата и се отправи към кухнята. Когато тракането на токчетата й по дървения под заглъхна, Кит бе принудена най-накрая да погледне мъжа си. Все едно пред нея стоеше непознат. Лицето му бе лишено от всякакво изражение, очите му гледаха някъде над нея. Къде се бе дянала страстта, която бяха споделили през нощта? Ако не бе леката болка между краката й, би си помислила, че всичко е било само сън.
Напразно търсеше някаква следа от нежност, осъзнавайки важността на това, което беше станало между тях. Когато не я намери, студена вълна премина през тялото й. Трябваше по-рано да предположи, какъв ще бъде съвместния им живот. Беше глупаво да очаква нещо друго. И все пак се почувства предадена.
— Защо мис Доли те нарича майор? — попита тя, въпреки многото други въпроси, които искаше да му зададе. — Какво си й казал?
Кейн хвърли шапката си върху масата в коридора.
— Казах й, че се оженихме. След това й обясних, че ако продължава да вярва, че аз съм генерал Лий, ще трябва да свиква с мисълта, че живее под един покрив с двуженец, тъй като генералът е женен от дълги години.
— И как реагира тя?
— Прие го. Особено като й обясних, че не се срамувам от собствените си военни подвизи.
— Твоите подвизи? Защо трябваше да я плашиш? — най-накрая, Кит намери на кого да излее част от натрупаната болка. — Ако си издевателствал над нея…
— Тя не се изплаши. Напротив, бе доволна да чуе, как съм се сражавал под знамената на Борегард.
— Борегард се биеше на страната на Конфедерацията.
— Компромис, Кит. Може би някога ще научиш неговата цена — той тръгна към стълбите, след това спря. — След час заминавам за Чарлстън. Магнус ще бъде тук, ако имаш нужда от нещо.
— В Чарлстън? Днес?
Погледна я подигравателно.
— А ти какво очакваше? Меден месец?
— Не, не, разбира се! Но не мислиш ли, че ще изглежда малко странно, да напуснеш плантацията толкова скоро след нашата… нашата сватба?
— От кога се вълнуваш за мнението на хората?
— То не ме интересува. Просто си помислих за мис Доли и нейната торта — подхвърли Кит, кипнала от гняв. — Отивай в Чарлстън! Върви по дяволите, изобщо не ме интересува!
Мина покрай него и изтича на двора. Надяваше се, че ще тръгне след нея. Надяваше се да стане. Имаше нужда от борба или една бурна караница, в която да излее своето нещастие. Но вратата остана затворена.
Отиде зад къщата при вергинския дъб, растящ до стената и седна под най-големия, ниско надвиснал клон. Как щеше да оцелее в този брак?
Следващите няколко дни се постара да стои колкото се може по-далеч от дома. Още с първите лъчи на слънцето, обуваше панталони и препускаше върху Съблазън, от единия, до другия край на плантацията. Ходеше навсякъде, с изключение на предачницата. Разговаряше с жените за техните градини, с мъжете — за реколтата на памука, бродеше между дългите редове с растения, докато следобедното слънце не я пропъдеше да търси прохлада в гората или край езерото.