То не беше вече предишното й светилище. Кейн бе успял и това да развали.
Докато почиваше под върбите, тя размишляваше за това, как ловко му се беше отдало да й вземе всичко — дома, парите и най-накрая — тялото й. Наистина, последното му даде доброволно.
Понякога спомените я изпълваха с ярост. Друг път се чувстваше нервна и неспокойна. Когато това се случеше, тя скачаше върху Съблазън и яздеше, докато не припаднеше от умора.
Дните незабележимо преминаваха от един, в друг. Кит не беше страхливка, но така и не събра смелост да се среща с честите гости, които идваха и затова ги оставяше на мис Доли. Не мислеше, че семейство Когдел някога щяха да разкрият подробности около скандалния й брак, но въпреки това, всичко останало й беше доста неприятно. Беше се омъжила набързо за врага на околията и сега съседите й щяха да броят на пръсти колко месеца остават до появяване на бебето. И като допълнение към позора, съпругът й я изостави още на следващата сутрин след сватбата им, без да каже кога ще се върне.
Само веднъж се съгласи да приеме гости. В съботния следобед Луси съобщи за пристигането на мистър Пърсел. Брандън знаеше какви са чувствата й към Кейн, и щеше да разбере, че са я принудили да се омъжи насила. Може би той щеше да измисли начин, как да й помогне.
Бързо смени панталоните с роклята, която бе носила предишния ден и слезе долу.
При нейното появяване, Брандън вежливо стана от дивана, за да я поздрави.
— Мисис Кейн — поклони й се той, — дойдох да ви поздравя и да предам най-добри пожелания от майка ми и сестрите ми. Сигурен съм, че вие и майор Кейн ще бъдете много щастливи.
Кит почувства в гърлото си истеричния смях, който напираше. Той се отнасяше с нея, сякаш между тях никога не бе имало нищо, дори дружба. Просто обикновено познанство.
— Благодаря ви мистър Пърсел — отвърна в същия тон.
Гордостта й помогна да изиграе ролята си, за която я бяха обучавали в академия Темпълтън. През следващите двадесет минути говориха за състоянието на розите, които растяха в градината пред къщата, разискваха здравето на президента на „Банката на плантаторите и гражданите“ и обсъждаха възможността за закупуване на нов килим за църквата.
Брандън вземаше активно участие във всяка тема и нито веднъж не опита да се върне към събитията, които се бяха случили между тях преди по-малко от седмица. Когато точно след двадесет минути, той си тръгна, Кит учудено се замисли, защо й е било необходимо толкова много време, да признае пред себе си, що за идиот бе той.
Тя прекара вечерта свита в едно кресло в задната дневна, със старо разръфано томче от „Есетата“ на Емерсън. Срещу себе си виждаше махагоновото бюро, на което Софрония водеше отчетите на домакинството. Може би, сега Кейн очакваше, че тя ще поеме ролята на домакиня на къщата, но Софрония едва ли щеше да одобри нейното вмешателство, а и Кит не се интересуваше от броенето на бельо. Тя не искаше да бъде господарка на къщата. Искаше да бъде господарка на земята.
С напредването на нощта, Кит потъваше все по-дълбоко в бездната на отчаянието. Кейн можеше да направи с плантацията всичко, което си поиска и тя нямаше как да му попречи. Той се грижеше много повече за предачницата, отколкото за полята. А, ако решеше да прокара път между тях? Освен това беше и комарджия, можеше да проиграе парите от фонда й. Какво щеше да стане, ако решеше да продаде „Райзън Глори“ за пари в брой? Какво щеше да прави тогава тя?
Часовникът в коридора удари полунощ. Мислите й с всяка минута ставаха все по-мрачни. Кейн винаги е бил скитник. Бе живял тук в продължение на три години. Колко време трябваше да мине още, преди да реши да се избави от земята и да се отправи в търсене на ново предизвикателство?
Опита да убеди себе си, че засега „Райзън Глори“ е в безопасност. Кейн бе зает изцяло с предачницата и надали щеше да отдели време за по-сериозни действия. Налагаше се да изчака, дори това да противоречеше на природата й.
Да, плантацията засега беше в безопасност, но можеше ли да се каже същото и за нея? Защо при неговото докосване, кръвта й хукваше лудо по вените? Или повишената й чувствителност, всеки път, когато го видеше? Нима историята се повтаряше? Кръвта на Уестън теглеше към кръвта на Кейн, което веднъж вече бе довело до съюз, който за малко да унищожи „Райзън Глори“?
— Катрин Луиз, защо не си в леглото? — попита мис Доли застанала на прага на стаята, с намръщено от притеснение лице и с накривено боне.