— Просто безсъние. Съжалявам, че те събудих.
— Позволи ми да ти дам малко разтвор на лауданум, скъпа, и веднага ще заспиш.
— Нямам нужда от опиум.
— Имаш нужда от почивка, Катрин. Не упорствай!
— Ще се оправя.
После поведе мис Доли към горния етаж, но възрастната жена не я остави на мира, докато Кит не глътна няколко чаени лъжички от разтвора с лауданум.
Тя заспа, колкото само да си почине, но сънят й беше нарушен от видения, предизвикани от опиата. Призори, при нея дойде голям светлокос лъв. Тя почувства мириса му — на мъж и на джунгла, но вместо да изпита страх, прокара ръцете си през буйната му грива и го придърпа към себе си.
Постепенно лъвът се превърна в нейния съпруг. Той й прошепна любовни думи и започна да я гали. През мъглата на съня си, тя усети топлата му, влажна кожа.
— Сега ще те изпълня докрай — прошепна в съня й той.
— Да — промърмори тя. — О, да!
Верен на думите си, той влезе в нея и тялото й пламна. Тя се движеше с него, извиси се и миг преди пламъците да се взривят, извика името му.
Виденията предизвикани от лауданума още не я бяха напуснали, когато на другата сутрин Кит се събуди. Погледна зелено-розовите копринени завеси на леглото и опита да се отърси от съня. Колко истински изглеждаше… лъва, който се бе превърнал в…
Подскочи в леглото.
Кейн стоеше до умивалника и се бръснеше, гледайки я в огледалото. Беше само по бяла кърпа, небрежно увита около хълбоците.
— Добро утро!
Кит му отвърна със свиреп поглед.
— Иди да се бръснеш в собствената си стая!
Кейн се обърна и многозначително се взря в гърдите й.
— Тук гледката е по-добра!
Изведнъж съобрази, че чаршафа се е свлякъл до кръста й и бързо се покри до брадичката. Тогава видя нощницата си да лежи смачкана на пода и той се засмя на внезапното й ахване. Кит дръпна завивката и се зави през глава.
Значи всичко е било действителност. Влагата между бедрата й също не е била въображаема.
— Нощес, ти беше като същинска дива котка — провлачено й съобщи той, явно развеселен.
— Бях упоена — отвърна му тя. — Мис Доли ме накара да взема лауданум. Не мога да си спомня нищо.
— В такъв случай трябва да повярваш на думите ми. Ти беше сладка и покорна, и направи всичко, което пожелах.
— Може би ти се е присънило?
— Миналата нощ аз взех само това, което е мое — каза й той с умишлена наслада. — Колко хубаво, че свободата ти остана в миналото! Очевидно имаш нужда от силна ръка.
— А, ти очевидно се нуждаеш от куршум в сърцето!
— Ставай от леглото и се обличай, жено! Кри се достатъчно дълго!
— Не съм се крила!
— Аз чух друго — той изми пяната от лицето си и посегна за кърпата да се избърше. — Вчера в Чарлстън срещнах една от нашите съседки. Тя с удоволствие ми съобщи, че ти не приемаш гости.
— Прости ми, че нямах желание да слушам как си чешат езиците, обсъждайки неоспоримия факт, че съм се омъжила за янки, който ме е оставил веднага на сутринта след сватбата.
— Това наистина е неприятно. Заболя ли те? — той отви кърпата от хълбоците си. — Просто нямах друг избор. Предачницата трябва да бъде възстановена, преди да почнем да прибираме тазгодишната реколта. Трябваше да направя необходимите разпореждания за доставка на строителни материали — Кейн тръгна към вратата. — Искам да се облечеш и след половин час да си долу. Каретата ще ни чака.
Тя го изгледа подозрително.
— Защо?
— Днес е неделя. Мистър и мисис Кейн отиват на църква.
— На църква?!
— Точно така, Кит! От тази сутрин преставаш да се държиш като страхливка и ще се срещнеш със съседите.
Кит скочи, като повлече чаршафа след себе си.
— Никога в живота си не съм била страхлива!
— На това разчитам — увери я той и затвори вратата след себе си.
Никога не би го признала, но той беше прав. Не можеше да продължава да се крие от хората.
Проклинайки под носа си, отхвърли чаршафа и започна да се мие. Реши да облече бялата муселинена рокля със сините незабравки, която бе носила първата вечер след пристигането си в „Райзън Глори“. След като се облече, вдигна косата си в свободен кок и постави на главата си малко произведение на изкуството от слама и син сатен. Освен омразния венчален пръстен и капковидните обеци с лунен камък, не сложи никакви други бижута.
Утринта беше топла и хората не бързаха да влязат в църквата. Когато екипажът им пристигна пред вратата, Кит видя как всички глави се обръщат към тях. Само малките деца увлечени да се гонят, останаха равнодушни към появяването на Байрън Кейн и неговата булка.
Кейн помогна на мис Доли да слезе, а след това се пресегна навътре да помогне на Кит. Тя пристъпи грациозно, а когато той понечи да отдръпне ръката си, се притисна към него и с гримаса, която считаше за интимна усмивка обгърна с две ръце ръкава му — самото въплъщение на безпомощна, празноглава глупачка, влюбена в мъжа си.