Выбрать главу

— Не преиграваш ли малко? — промърмори той.

Тя го дари с ослепителна усмивка и му прошепна.

— Едва започвам. А ти можеш да вървиш по дяволите!

Мисис Ребека Уитман-Браун първа успя да се добере до младоженците.

— Нима това си ти, Катрин Луиз? Не очаквахме да те видим тук тази сутрин. Да не говорим, че всички останахме силно изненадани от внезапния ти брак с майор Кейн, нали така Гладис?

— Абсолютно — отвърна сухо дъщеря й.

Изражението на лицето на младата жена, ясно показа на Кит, че самата Гладис бе хвърлила око на Кейн, така че едва ли й харесваше, че янки или не, един от най-красивите ергени бе спечелен от мъжкарана, като Кит Уестън.

Кит отиде толкова далеч в представлението си, че притисна бузата си в ръкава на Байрън.

— О, мисис Браун, Гладис, не се шегувайте с мен! Със сигурност всеки в околията, който има очи е видял какви чувства изпитваме с майора, един към друг. Не крия, че той като мъж е свикнал да крие емоциите си, не е като нас, слабите жени. Какво да правим, такава ни е съдбата!

Кейн издаде странен сподавен звук, дори мис Доли запърха с ресниците си. Кит въздъхна и цъкна с език.

— О, борих се до колкото мога със себе си. Какво да ви кажа, знам, че той е истински янки — наш враг и извърших истинско престъпление. Но както е написал Шекспир „любовта побеждава всичко“. Нали така, скъпи?

— Според мен, това са думи на Вергилий, скъпа моя — отговори й сухо. — Не са на Шекспир.

Кит засия.

— Е какво ще кажете, не е ли най-умния? Не сте си представяли, че янките знаят толкова много, нали? След като повечето от тях са необразовани хора, да не кажа нещо друго.

Кейн я стисна за ръката, което отстрани изглеждаше като жест на съпружеска привързаност, но беше предупреждение за маниерите й.

Кит започна кокетливо да си прави вятър с едната ръка.

— Господи, каква жега! Байрън, скъпи, може би е по-добре да ме заведеш вътре в църквата, където е по-хладно? Изглежда тази сутрин топлината ми действа зле!

Думите едва бяха излезли от устата й, когато десетки погледи се впиха незабавно в талията й.

— Разбира се, мила моя! Хайде веднага да влизаме вътре!

Той внимателно я поведе нагоре по стълбите, прегърнал раменете й, сякаш беше деликатно плодоносно цвете, нуждаещо се от неговата закрила.

Кит усети, как погледите на всички присъстващи пронизваха гърба й и можеше да чуе, как в главите си пресмятат месеците. Нека ги броят — каза си тя. Скоро сами ще разберат, че са сгрешили.

И тогава я порази ужасна мисъл.

Знахарката живееше в полуразрушена колиба на земята принадлежала някога на Пърсел. Почти никой не си спомняше как се беше появила тук. Някои твърдяха, че стария Годфри Пърсел — дядото на Брандън — я беше купил от пазара за роби в Ню Орлианс. Други казваха, че е родена в „Холи Гроув“ от майка негърка и баща индианец от племето чероки. Никой не знаеше на колко е години и какво в действителност е нейното име.

Рано или късно при нея идваше всяка жена от околията, независимо бяла или черна. Знахарката можеше да лекува брадавици, да предсказва бъдещето, правеше любовни отвари и определяше пола на неродените бебета. Кит знаеше, че само тази жена може да й помогне.

— Добър ден, Знахарке. Аз съм Кит Уестън, сега Катрин Луиз Кейн — дъщерята на Гарет Уестън. Помниш ли ме?

Вратата изскърца и се отвори достатъчно, колкото в пролуката да се подаде една сивокоса глава.

— Момичето на Гарет Уестън? Виж ти колко си пораснала! — изхриптя старицата със сух, дрезгав глас. — Твоят татко отдавна гори в ада!

— Няма да споря! Права си! Може ли да вляза?

Старата жена се отдръпна от вратата и Кит пристъпи в малка и чиста стая, в която цареше безпорядък. Връзки лук, чесън и билки висяха привързани към гредите на тавана, по ъглите бяха разположени чудновати мебели, под единствения прозорец видя стар чекрък. На едната стена имаше дървени рафтове, извити под тежестта на наредените върху тях бурканчета и бутилки.

Знахарката разбърка ароматното съдържание в съда, който висеше над огъня. След това седна на люлеещия се стол в непосредствена близост до огнището и сякаш беше съвсем сама, започна да се люлее и да припява под носа си с глас, наподобяващ шума на изсъхнали листа.

— В Галаад има балсам…

Кит седна на най-близкия до нея тръстиков стол, с провиснала и разкъсана седалка, и се заслуша. Още от сутринта, от църковната служба се питаше, какво ще прави, ако забременее. Щеше да бъде свързана с Кейн до края на дните си. Не можеше да позволи това да се случи, не и докато имаше все още шанс да стане някакво чудо и да си върне свободата и предишния начин на живот.