Веднага след като се бяха върнали от църквата, Кейн отново изчезна нанякъде, но Кит не можа да се измъкне, докато мис Доли не се прибра в спалнята си за следобедна дрямка, след като почете от Библията.
Най-накрая старицата спря да пее.
— Дете, остави проблемите си на Исус. Ще се почувстваш много по-добре.
— Не мисля, че Исус може да направи нещо за тях.
Възрастната жена погледна към тавана и се изкиска.
— Господи? Чуваш ли това дете? — смехът сякаш раздираше гърдите й. — Тя твърди, че не можеш да й помогнеш! Мисли си, че Знахарката може, а твоят син Исус Христос — не може! — очите й се напълниха със сълзи от смях и тя ги избърса с края на престилката си. — О, Господи — пак се изкиска — това дете… тя е още толкова млада!
Кит се наведе напред и докосна коляното на старицата.
— Разбираш ли, Знахарке, трябва да бъда сигурна! Не мога да имам дете. Затова съм дошла при теб. Ще ти платя добре, ако ми помогнеш.
Възрастната жена спря да се люлее и за първи път, откакто Кит бе влязла в колибата, я погледна сериозно.
— Децата са Божия благословия.
— Да, но аз не искам.
Горещината в малката колиба стана непоносима и Кит се изправи.
— Когато бях малка слушах робините да приказват, че понякога им помагаш да не могат да имат повече деца. Макар че за това могат да те накажат със смърт.
Пожълтелите от старост очи на жената презрително се свиха.
— Тези робини не искаха децата им да бъдат продадени. Ти си бяла. Не би трябвало да се притесняваш, че ще изтръгнат детето от ръцете ти и повече никога няма да го видиш.
— Знам, че… Но не искам да имам бебе! Не сега!
Знахарката започна отново да се люлее и да си припява.
— В Галаад има балсам за изцеление на всички рани… Има балсам в Галаад…
Кит приближи до прозореца. Всичко беше напразно. Старицата нямаше да й помогне.
— Този янки. В него се е вселил дявола, но има и доброта също… — проговори Знахарката.
— Много от дявола и много малко от добротата. Поне доколкото ми е известно.
Старата жена се засмя.
— Такъв мъж, като него, има силно семе. На старата знахарка ще й е нужно силно средство, за да го пребори.
Тя с труд стана от люлеещия стол, отправи се към дървените рафтове и започна да разглежда различните бурканчета. Накрая изсипа обилно количество от сиво-бял прах в един празен буркан, покри го с чист парцал и го завърза с връв.
— Разбърквай по една щипка от праха в чаша вода и пий сутрин, след като си била в леглото му.
Кит взе буркана и с благодарност прегърна Знахарката.
— Благодаря — извади няколко банкноти от джоба си и ги мушна в ръката на възрастната жена.
— Прави всичко, както ти казвам, миси. Старата жена знае кое е най-добре.
След това се обърна към огъня и се изсмя хрипливо на шегата, която само тя разбираше.
Глава 16
Кит се бе покачила на стълбичката в библиотеката и опитваше да вземе една книга, когато чу входната врата да се отваря. Старият часовник в хола удари десет часа. Само един човек затръшваше така вратата. Цялата вечер се бе подготвяла за завръщането му.
Следобеда, когато се бе връщала от Знахарката го съзря отдалеч. В неделя работниците почиваха, затова той бе сам при предачницата. Гол до кръста разтоварваше дървения материал, докаран от Чарлстън.
— Кит!
Сигурно беше видял светлината от прозореца на библиотеката, и съдейки по вика му, разбра, че не е в добро настроение.
Вратата на стаята едва не се откачи от пантите. По ризата му имаше тъмни петна от пот, мръсните му панталони бяха напъхани в ботушите, които без съмнение оставяха кални следи по пода. Софрония нямаше да бъде щастлива от това.
— Когато те викам, искам веднага да дойдеш! — изръмжа той.
— Само ако имах крила — отвърна му нежно, но той не прояви чувство за хумор.
— Нямам желание да те търся из цялата къща, когато се прибера у дома!
Той се държеше толкова възмутително, че тя едва не се разсмя.
— Може би трябва да нося звънче на шията си. Искаш ли нещо?
— Дяволски си права! Преди всичко искам баня и чисти дрехи. След това — вечеря. В стаята ми!
— Сега ще кажа на Софрония — още в момента, в който го изрече, разбра, че е направила грешка. Щеше да започне една…
— Софрония не е моя съпруга. Тя не е тази, заради която последните шест часа разтоварвах дървен материал. И това нямаше да се налага, ако ти не обичаше толкова много да си играеш с кибрита — той се облегна на рамката на вратата, смело отправяйки й предизвикателство. — Така че, ти ще се погрижиш за мен.