Щеше да направи всичко, за да потуши лошото му настроение. Усмихна му се и изрече:
— С удоволствие. Ще се погрижа за банята ти.
— И вечеря!
— Но, разбира се!
Когато мина покрай него и се отправи към кухнята, в мечтите си вече яхаше Съблазън и изчезваше завинаги. Но беше невъзможно! Нямаше да позволи яростта на съпруга й, да я принуди да напусне „Райзън Глори“.
Софрония не се виждаше никъде, затова помоли Луси да напълни ваната, а после затърси из кухнята с какво да нахрани мъжа си. Според нея щеше да бъде най-добре отрова за мишки, но накрая се спря на чинията, която Патси бе покрила и оставила на топло върху печката. Кит махна кърпата, за да може яденето в нея да изстине, когато станеше време да я занесе на Кейн.
Луси се появи запъхтяна в кухнята.
— Мистър Кейн каза, че ви иска веднага горе!
— Благодаря ти, Луси.
Кит взе чинията и старателно започна да духа върху печеното месо с картофи, надявайки се то да изстине по-бързо. Мислеше си да посипе отгоре допълнително още сол, но не й даде сърце да го стори. Той може да бе въплъщение на дявола, но бе работил усилено целия ден. Достатъчно бе, че щеше да му се наложи да яде студената вечеря.
Когато влезе в спалнята, видя, че той седи отпуснат в креслото все още напълно облечен.
— Къде беше, по дяволите?
— Да ти приготвя вечерята, съкровище.
Той присви очи.
— Помогни ми да сваля проклетите ботуши.
Въпреки че те целите бяха в кал, той можеше и сам да си ги свали, но явно търсеше повод за скандал. Би му помогнала с радост, и тъй като Кейн искаше кавга, реши да се държи отстъпчиво.
— Разбира се, агънцето ми.
Отиде при него, обърна му гръб и яхна крака му.
— Ако се опреш някъде, ще мога по-лесно да ги измъкна.
Единственият начин, по който той можеше да се подпре, беше да постави другия си крак в калния ботуш, върху дупето й. А тя подозираше, че това бе твърде много, дори за него.
— Добре, сам ще смъкна проклетите ботуши!
— Сигурен ли си? Аз живея, за да ти бъда полезна.
Той й метна мрачен поглед, измърмори нещо под носа си и дръпна ботушите. Докато Кейн събличаше дрехите си, Кит усърдно подреждаше нещо в гардероба.
Тя чу шума от падането на дрехите по пода, а после и плисъка на водата, когато той влезе във ваната.
— Ела тук и ми изтъркай гърба!
Кейн знаеше, че е претърпял поражение, затова сега възнамеряваше да го компенсира.
Когато се обърна, тя видя, че едната му ръка почива на ръба на ваната, а кракът му виси извън нея.
— Най-напред си свали роклята, за да не се намокриш!
Този път той беше уверен, че тя ще откаже, което щеше да му даде повод да беснее още повече.
Само че Кит бе решила да не му позволи да спечели толкова лесно, особено сега, когато под роклята си имаше долна риза и няколко фусти. Избягвайки да поглежда към водата във ваната, тя свали дрехата.
— Колко си внимателен само!
Може би топлата вода го бе успокоила, защото мрачният му поглед бе изчезнал. Сега в очите му имаше яростен блясък.
— Благодаря ти, че си забелязала! А сега ми изтъркай гърба!
О, щеше да го изтърка! И още как! Кожата му щеше да свали!
— Ох!
— Извинявай! — рече невинно зад гърба му. — Мислех, че си по-издържлив.
— Да не забравиш гърдите ми — каза й, предвкусвайки възмездието си.
Тя се срамуваше от интимните докосвания и той го знаеше. Кит умишлено остана зад гърба му, но от това положение беше почти невъзможно да изтърка гърдите му. Предпазливо протегна ръка, за да стигне до тях.
— Така няма да стане — заяви той, хвана я за китката и я дръпна пред себе си. Ризата й отпред се намокри.
Избягвайки да гледа надолу, Кит започна да сапунисва гърдите му с гъбата. Правеше всичко възможно да не се заглежда в белите пенливи кръгове, които оставяше след себе си, но причудливите фигури върху мускулите му, сякаш я привличаха. Изкушаваше се да прекара пръстите си по тях.
Една от фибите й падна и кичур коса се потопи във водата. Кейн се протегна и го прибра зад ухото й. Кит седна на пети. Погледът му се местеше от лицето към гърдите й и обратно. Тя знаеше, без да поглежда, че водата е направила ризата й прозрачна.
— Ще… ще оставя чинията на масата, за да можеш да вечеряш, след като се подсушиш.
— Добре — отвърна й дрезгаво.
Обърна му гръб и започна да се размотава около малката масичка до камината. Той излезе от ваната и взе кърпа, за да се подсуши. Когато в стаята стана тихо, Кит предпазливо се обърна към него.
Кейн бе успял да облече само чифт панталони. Влажната му коса бе гладко сресана.