Тя нервно облиза устни. Играта се бе обърнала в негова полза.
— Страхувам се, че яденето ти малко изстина, но съм сигурна, че е вкусно.
Тя се отправи към вратата.
— Сядай, Кит! Не обичам да ям сам.
Тя неохотно се настани срещу него и Кейн започна да се храни. Докато го наблюдаваше й се стори, че леглото с балдахина започва да расте, и изпълва цялата стая. Наложително бе да отвлече вниманието си.
— Сигурно очакваш да поема задълженията на Софрония, но…
— Защо трябва да го правиш?
— Не съм казала, че искам. Умея да готвя, но що се отнася до останалото…
— Тогава остави всичко на Софрония.
Кит се бе приготвила за дълъг спор, искаше да го упрекне в деспотизъм, но той само за секунда успя да я извади от равновесие.
— Има една работа, която искам да ти възложа допълнително, освен грижата ти за мен, разбира се.
Кит се напрегна. Ето, най-после! Щеше да й поръча нещо, което знаеше, че тя мрази!
— Нощес лисица е отмъкнала една кокошка. Опитай се да я проследиш. Сигурен съм, че си по-добър стрелец от повечето мъже тук — Кит мълчаливо се втренчи в него. — И ако искаме да имаме дивеч на масата, ще трябва ти да се погрижиш за него. От работа по предачницата, нямам достатъчно свободно време да се заема сам с тази задача.
Не можеше да повярва на това, което чу. Мразеше го още повече, че я разбира толкова добре. Ако се бе омъжила за Брандън, не би могла да има подобна свобода. Но той никога не би я гледал така, както Кейн я гледаше сега.
Леглото приближаваше все повече към нея. Раменете я заболяха от напрежение. Тя старателно изучаваше блестящите кристални висулки на лампата, след това плъзна поглед по книгите, които той държеше до леглото.
Леглото!
Очите й се спряха върху ръцете му — широки длани с тънки, дълги пръсти. Ръце, които бяха галили тялото й, докосвайки всяка извивка. Пръсти, които бяха прониквали…
— Хляб?
Кит подскочи. Той й подаваше парче хляб, което не бе изял.
— Не, не, благодаря — бореше се да запази самообладание. — Мис Доли беше много разстроена днес. Сега, след като не се нуждая вече от компаньонка, се страхува, че ще я отпратиш — тя го гледаше упорито. — Казах й, че няма да направиш нищо подобно. И, че може да остане тук толкова дълго, колкото поиска.
Очакваше той да протестира, но Кейн само сви рамене.
— Предполагам, че мис Доли сега е част от семейството, независимо дали го искаме, или не. Вероятно е за добро. Тъй като никой от нас двамата не дава пукната пара за условностите, тя ще създава атмосфера на почтеност в дома ни.
Кит скочи като ужилена.
— Престани да бъдеш толкова разумен!
— Добре. Събличай се!
— Не, аз…
— Мислиш си, че банята и храната са всичко, което искам от теб, така ли?
— Ако очакваш повече, ще се наложи да ме вземеш със сила!
— Нима? — Кейн се облегна лениво в креслото и я огледа похотливо. — Развържи тези дантели! Искам да гледам как се събличаш!
Кит бе потресена от чувството на възбуда, което я заля. Сега бе принудена да се бори със себе си.
— Отивам да си лягам. Сама!
Кейн я проследи докато напускаше стаята и видя вътрешната й борба. Сега, когато бе познала страстта, тя го искаше толкова силно, колкото той нея, но по-скоро би умряла, отколкото да си признае.
Кит бе толкова дяволски красива, че го болеше само като я гледаше. Това ли бе слабостта, която баща му бе усещал към майка му?
Мисълта го вледени. Тази вечер имаше намерение да ядоса Кит, докато тя не се вбеси и изгуби остатъка от самообладанието си. Би трябвало да знае, че тя е достоен противник и не би изгубила лесно играта.
Но не само стремежа да я накара да излезе извън себе си, му беше дал повод да се държи толкова безцеремонно. Искаше да й нанесе унизителни душевни рани, които да й покажат колко малко го е грижа за нея.
Все още желаеше да правят любов. Но не с нежност и ласки. Не бе толкова глупав.
Стана и премина през малката дневна, за да влезе в спалнята й. Естествено, бе заключила междинната врата. Не бе очаквал друго от нея. С малко търпение от негова страна, той би успял да стопи съпротивата й. Но не искаше да бъде търпелив. С един ритник отвори вратата.
Тя бе все още по бельо, макар да бе развързала панделките на долната си риза. Косите й — черна коприна, покриваха изваяните й като от слонова кост рамене.
Като го видя, ноздрите й се разшириха от гняв.
— Махай се! Не се чувствам добре!
— Скоро ще се почувстваш по-добре! — взе я на ръце и я понесе към леглото, където й беше мястото.
— Няма да го направя!
Той я хвърли върху кревата, сред купчина фусти и затрепери от ярост.
— Ще правиш това, което ти кажа!