— Ще ти лъскам ботушите, дяволите да те вземат, и ще ти нося яденето! Но това е всичко!
Кейн заговори спокойно, въпреки страстите, които бушуваха в него.
— На кого се сърдиш повече? На мен — за това, че те принуждавам, или на себе си — за това, че тайно го искаш?
— Аз… аз не…
— Искаш го!
Той ловко я избави от дрехите й, после смъкна и своите. Гневът й се стопи с първите ласки.
— Защо трябва да става по този начин? — прошепна тя.
Кейн зарови лице в косите й.
— Защото не можем да му се съпротивляваме.
Това беше среща на телата, не на душите им. Всеки от тях намери удовлетворение, но това беше всичко. Точно така го искаше той.
И никога не бе чувствал по-голяма пустота в себе си.
Претърколи се по гръб и се вгледа в тавана. Пред очите му се занизаха сцени от нещастното му, изпълнено с насилие детство. Баща му беше загубил много повече от парите си, заради майка му. Бе загубил гордостта, честта си и в крайна сметка — собственото си достойнство. И Кит щеше постепенно да го обсеби, точно както бе направила Розмари с Натаниел Кейн.
Осъзнаването на това го зашемети. Страстта му към тази жена го правеше слаб.
Развълнувано си пое дълбоко въздух. Кит го желаеше, но не със същата страст, с която искаше „Райзън Глори“. И под желанието й, както и преди, бушуваше омразата й към него.
Точно тогава той взе решение, какво да прави, макар че то го прободе като с нож. Отчаяно затърси друг начин, но нямаше такъв. Нямаше да позволи на жена си да му вземе всичко, както се бе случило с баща му. А това означаваше повече да не се докосва до нея. Нито утре. Нито следващата седмица. Нито следващия месец. Докато не унищожеше влиянието, което тя имаше върху него.
А това можеше да продължи вечно.
Седмиците се сменяха една след друга и живота им постепенно навлезе в рамките на учтиво, равнодушно съжителство. Заприличаха на добри съседи, които вежливо си кимат през оградата, но рядко се спират да си поприказват. Кейн нае още работници и за малко повече от месец, щетите от пожара в предачницата бяха възстановени. Беше време да се монтират машините.
Както се сменяха един след друг летните дни, така отношението на Кит към съпруга й премина от гняв към объркване. Не беше я докосвал от неделя вечерта, след завръщането му от Чарлстън. И въпреки че играеше ролята на послушна съпруга, като му поднасяше яденето и се грижеше за банята му, той се отнасяше с нея просто учтиво. И повече не я заведе в леглото си.
Кит бродеше из гората в мъжки дрехи и с кални ботуши, с карабината на Спенсър в едната си ръка и торба от зебло, натъпкана с убитите пъдпъдъци и зайци в другата. Кейн държеше тя да си е в къщи, когато се прибира у дома, но не го беше грижа, как прекарваше останалото време, нито че не спазваше правилата на елементарното женско поведение.
Но дори и в гората, тя не намери покой. Бе твърде неспокойна и прекалено объркана.
В един подобен ден пристигна писмо от Елзбет.
„Моя скъпа, скъпа Кит,
Когато получих писмото ти, в което ми разказваш за сватбата ти с майор Кейн, аз така се разкрещях, че бедната мама едва не припадна от страх, въобразявайки си, че с мен се е случило нещо. Ах, ти хитрушо, такава! И като си помисля само, как убедително се оплакваше от него! Това разбира се е най-романтичната любовна история, която някога съм чувала! И идеално решение за всичките ти проблеми! Сега имаш и двете — «Райзън Глори» и любящ съпруг!
Трябва да ми разкажеш дали предложението му беше толкова романтично, колкото си представям. В мислите си те виждам в красива рокля (тази, която носеше на бала на дебютантките) и майор Кейн застанал пред теб на коляно, сложил умолително ръце пред гърдите си — така, както винаги сме си мечтали с теб. О, мила моя, Кит (скъпа моя мисис Кейн), моля те потвърди, че всички мои фантазии са чистата истина!
Надявам се да се зарадваш и на новините ми, които както подозирам, няма да те изненадат. През октомври ще бъда булка, точно като теб! Вече съм ти писала, че прекарвам много време с дългогодишния приятел на брат ми — Едуард Матюс. Той е малко по-възрастен от мен и до скоро ме считаше за дете. Смея да твърдя, че той вече не мисли така!
Скъпа Кит, тежко понасям раздялата с теб! Как бих искала винаги да сме заедно и да си споделяме тайни за тези, които обичаме — твоят Байрън и моят любим Едуард.
Сега, след като си вече омъжена жена, мога да ти задам въпроси, които не смея да задам на моята скъпа майка.
Нима Евиният грях е действително толкова ужасен, колкото намекна мисис Темпълтън. Започвам да подозирам, че не ни е казала цялата истина. Не мога да си представя между мен и любимия ми Едуард да съществува нещо отблъскващо. О, скъпа, не би трябвало да пиша за това, дори и на теб, но в последно време тази мисъл не ми излиза от главата! Привършвам, докато не ми е дошло на ум да те питам още нещо неприлично. Много ми липсваш!