Цяла седмица писмото на Елзбет обвинително я гледаше от бюрото й. Десетина пъти сяда да й отговори, но после безпомощно захвърляше писалката. Най-накрая реши, че не може да отлага повече. Резултатът бе крайно незадоволителен, но нищо по-добро не можеше да се получи, колкото и да се стараеше.
„Скъпа Елзбет!
Много се зарадвах на писмото ти. Щастлива съм за теб! Твоят Едуард изглежда идеално ти подхожда за съпруг! Със сигурност знам, че ти ще бъдеш най-красивата булка в Ню Йорк! Само да можех да те видя в този ден!
Удивително, колко точно си си представяла сцената с предложението за брак на Байрън! Всичко беше така — Байрън действително бе на колене! Точно до най-малките детайли — и роклята беше същата!
Извинявай за краткото писмо, но днес имам да свърша още поне сто неща!
С цялата ми любов, Кит
P.S. Не се притеснявай за Евиния грях. Мисис Темпълтън ни е излъгала.“
Беше края на август, когато най-накрая Кит се принуди да посети предачницата, и то, само защото знаеше, че Кейн не е там. Памукът бе узрял и Кейн заедно с Магнус бяха на полето от сутрин до здрач. Бе оставил Джим Чайлдс да следи за работата по становете.
Въпреки че Кит не се беше приближавала до сградата от ужасната нощ на пожара, мисълта за предачницата не й излизаше от главата. Тя беше заплаха за нея. Предполагаше, че Кейн няма да се задоволи с мащабите на сегашната фабрика, и разширението щеше да е за сметка на земята в плантацията. В същото време изпитваше някакво болезнено любопитство. Тя беше южнячка и разбираше от памук. Възможно ли бе предачницата да извърши такова чудо, каквото бе почистването на памука? Или щеше да бъде проклятие?
Като всяко друго дете от юга, знаеше историята толкова добре, както познаваше линиите на собствената си длан. За нея нямаше граници, нито зависеше от религията или убежденията, нито от цвета на кожата. Предаваха я от уста на уста — бедни и богати, свободни и роби. Историята за това, как Юга бил спасен, само за десет дни…
Докато вървеше към предачницата тя си я припомни.
Било края на осемнадесети век, когато дяволските семена били основен проблем за Юга. О, можело да се каже, толкова много за преимуществата на памука от остров Си Айланд с неговите дълги лъскави влакна, от които семената изкачали лесно, като костилка от узряла череша! Но ако ги нямало крайбрежните песъчливи почви и си-айленския памук нямало да го има, защото той растял само върху тях.
Съществувал тютюнът, но той изсмуквал жизнените сокове на земята. След няколко години върху тази почва не растяло нищо друго.
Ориз? Индиго? Царевица? Да, те давали добра реколта, но не можели да направят човека богат. Не правели страната богата. А именно това било необходимо на Юга. Свежи пари, от богата реколта. И култура, която да накара целия свят да чука на вратата му.
Именно това били тези дяволски семена. Грубо влакнестия памук можел да расте навсякъде. Той бил непретенциозен. Не се нуждаел от песъчлива почва и морски въздух. Зелените семена на памука пониквали бързо, като плевели. И разходите по отглеждането му били малки, защото дяволските семена се захващали в почвата със здрави корени и се залепвали за нея, сякаш дяволът ги е посял там. И човек трябвало да е много глупав, за да се опита да ги извади.
Бил необходим десетчасов труд, за да се отдели един фунт памучно влакно от три фунта от тези дяволски семена. Три фунта семена, за един фунт памучно влакно! Десет часа работа! Дяволът в ада, здраво се бил подиграл с южняците!
Тогава от къде щели дойдат парите от реколтата? Къде беше културата, която да спаси Юга?
Плантаторите спрели да купуват роби, а на тези, които вече притежавали, обещали свобода. Твърде много гърла за изхранване. И никакви пари от реколтата. Само дяволските семена.
И тогава дошъл един учител от Савана. Мъжът от Масачузетс бил с ум, който работел по-различно, отколкото при другите хора. Той мечтаел за машини. Именно на него разказали за дяволските семена и късите твърди влакна. Той отишъл под навеса, където почиствали памука, за да се убеди с очите си, колко тежка е работата по изваждане на семената.
Три фунта семена, за един фунт памучно влакно! Десет часа!
Учителят се захванал за работа. Били му необходими десет дни. Десет дни, за да спаси Юга. Когато привършил, пред него стояла дървена кутия, в която се въртели ролки с телени куки. Отпред имало метална плоча с прорези, а отстрани — манивела, която се въртяла като с магия. Зъбци подхващали памука и го прекарвали през ролките. Дяволските семена падали в кутията. Един човек. За един ден. Десет фунта чисто памучно влакно.