Чудото станало. Свежи пари от богата реколта.
Югът станал кралица, а на трона се качил кралят Памук. Плантаторите започнали да купуват все повече роби. Стотици хиляди акра земя били засадени с грубо влакнестия памук, а за работата на полето били необходими яки гърбини. Обещанията за свобода на робите били забравени. Ели Уитни — учителят от Масачузетс им дал памукопочистващите машини. Чудото било сторено.
И проклятието било налице.
Кит завърза Съблазън за стълба и се отправи към тухленото здание, размишлявайки, как почистването на памука бе спасило и унищожило Юга едновременно. Без почистването на памука, робството би изчезнало, защото бе икономически неизгодно. Тогава не би имало и война.
Щеше ли тази предачница да има същия катастрофален ефект?
Кейн не бе единствения, който разбираше какво означават за Юга собствени предачни фабрики. Отпадаше необходимостта от транспорт на суров памук на северозапад или в Англия. Скоро примерът на Кейн щеше да бъде последван от много хора. Тогава Югът щеше да контролира целия процес, започвайки от засаждане, отглеждане, събиране и почистване, до предене и тъкане на готовите влакна. Фабриките щяха да върнат просперитета на Юга, който войната му бе отнела. Подобни процеси щяха донесат със себе си промени, особено в такива плантации, като „Райзън Глори“.
Джим Чейс я разведе и й показа цялата предачница. И макар да беше любопитен, защо жената на работодателя му внезапно се бе появила отново след два месеца отсъствие, той с нищо не го показа. Доколкото бе известно на Кит, Кейн не бе казал никому, че тя е подпалила сградата. Само Магнус и Софрония изглежда се досещаха.
Когато си тръгна, тя осъзна, че част от нея с нетърпение очаква да види работата на огромните машини. Предачницата щеше да влезе в действие през октомври.
Връщайки се обратно, видя Кейн да стои до фургон пълен с памук. Беше гол до кръста, а гърдите му блестяха от пот. Докато го наблюдаваше, той грабна чувал с памук от раменете на един работник и го изпразни във фургона. После свали шапката и изтри челото си с ръка.
Стегнатите му, мощни мускули се движеха под кожата му, като вода развълнувана от вятъра. Той винаги бе изглеждал силен и строен, а непосилната работа в плантацията и в предачницата го бе закалила още повече. Всеки мускул и всяка вена релефно изпъкваха по раменете и торса му. Внезапно Кит почувства дълбоко в себе си някаква слабост, сякаш над нея бе надвиснал ураган. Тръсна глава, за да пропъди гледката.
Когато се прибра у дома се отдаде на ожесточено готвене, независимо, че времето в тези последни дни на август беше горещо и в кухнята тегнеше задух. До края на деня бе приготвила яхния от костенурка, царевични питки и желирана торта, но все още не бе успяла да прогони безпокойството си. Затова реши да поплува в езерото, преди вечеря. Докато оседлаваше Съблазън си спомни, че Кейн работеше на полето, през което трябваше да мине. Той веднага щеше да разбере накъде отива. Вместо да я разстрои, мисълта я развълнува. Пришпори Съблазън и пое по пътя.
Кейн веднага я видя. Дори вдигна ръка за лек, насмешлив поздрав. Но не дойде при езерото. Тя дълго плува в прохладните води, гола и самотна.
На другата сутрин, Кит разбра, че месечния й цикъл е дошъл. До следобеда облекчението, че не е бременна, бе заменено от остри режещи болки. Толкова зле досега не се бе чувствала.
Отначало се опита да облекчи болката с ходене, но скоро се предаде. Съблече роклята и фустите, и легна. Софрония й даде от нейните лекарства, а мис Доли й почете от „Тайната на щастливия живот на християнина“, но болките не преминаха. Накрая им нареди да напуснат спалнята й, за да може да страда на спокойствие.
Но не остана дълго сама. Преди вечеря, вратата се отвори и в стаята нахълта Кейн. Не беше успял дори да се преоблече.
— Какво ти е? Мис Доли ми каза, че си болна, но когато я попитах какво ти е, тя започна да трепери като заек и се скри в спалнята си.
Кит лежеше на една страна, свила колене чак до гърдите си.
— Изчезвай!
— Няма, докато не ми кажеш какво ти е!
— Нищо ми няма — простена тя. — Утре ще съм добре. Само се махни!
— По дяволите, ако го направя! В къщата е тихо, като в погребален салон. Жена ми се е заключила в стаята си и никой не иска нищо да ми каже.
— Дойдоха ми женските дни — промърмори Кит, прекалено измъчена, за да се срамува. — Никога не е било толкова зле.