Умираше за ласките на Кейн. Денем дълго лежеше във ваната, а вечер обличаше най-съблазнителните си тоалети. Не след дълго роклите й станаха твърде предизвикателни. Увеличаваше деколтетата и махаше копчета от корсетите, така дрехите й вече откриваха повече от половината й гръд. Носеше ярки мъниста, замени колана на светложълтата сутрешна рокля с червено-синя тафтена лента. Обуваше яркорозови чехли с оранжева рокля, на която в ръкавите бе вплела светложълти панделки. Кит бе скандална. Бе омагьосваща. Софрония ехидно й се подиграваше, че прилича на паун, който разперва опашката си, за да привлече своя партньор.
Но Кейн изглежда нищо не забелязваше.
Три месеца след сватбата, в един дъждовен понеделник, на гости им дойде Вероника Гембл. Кит току-що бе слязла от тавана, където в прашния безпорядък бе търсила изгубения по време на войната, китайски чаен сервиз. Така че отново се представи пред красивата жена в най-неугледния си вид.
Освен размяната на няколко учтиви думи, когато се срещнеха в града или църквата, Кит не бе посещавала или разговаряла с Вероника, след онази катастрофална вечер. Само й бе изпратила бележка с учтива благодарност за красиво облечения в телешка кожа екземпляр на „Мадам Бовари“, който бе крайно неподходящ сватбен подарък от мисис Гембл. Кит жадно бе погълнала всяка дума от книгата. Все още не бе наясно с отношението си към тази жена. Вероника я очароваше, но в същото време Кит се плашеше от нейната самоувереност и от студената й красота.
Докато Луси сервираше на масата чаши с ледена лимонада и чиния със сандвичи, Кит тъжно сравняваше красиво ушития костюм в пясъчен цвят на гостенката, със собствената си мръсна и измачкана памучна рокля. Никак не бе странно, че съпругът й намираше явно удоволствие в компанията на Вероника. Затова често си задаваше въпроса, дали всичките им срещи бяха на публични места. Мисълта, че може да се срещат тайно, предизвикваше болка в сърцето й.
— Е, как намирате семейния живот? — попита Вероника, след разменените любезности. През това време Кит бе изяла четири сандвича, а гостенката само един.
— В сравнение с какво?
Смехът на Вероника, като сребърен звън се разнесе из стаята.
— Вие без съмнение сте най-интересната жена в този невероятно скучен и досаден окръг.
— Щом не ви харесва, защо сте останала тук?
Вероника се заигра с брошката си.
— Дойдох тук, за да лекувам душата си. Вие сте млада и разбирам, че ви звучи мелодраматично, но моят съпруг ми беше много скъп и все още не мога да се примиря със смъртта му. В крайна сметка обаче, намирам скуката за също толкова голям враг, колкото скръбта. Когато човек свикне с компанията на такъв очарователен мъж, след това не е лесно да живее сам.
Кит не знаеше как да отговори на това откровение, особено след като почувства нещо пресметливо зад думите. Впечатлението й незабавно се потвърди.
— Достатъчно! Не може да искате да прекарате целия следобед слушайки сълзливите оплаквания на една самотна вдовица, когато собствения ви съпружески живот е едва в началото. По-добре ми кажете, наслаждавате ли се на брака си?
— Свиквам, като всяка младоженка — внимателно отговори Кит.
— Колко сдържан и правилен отговор! Разочарована съм! Очаквах с обичайната ви прямота да ми кажете, че това не е моя работа, но съм сигурна, че преди да си тръгна ще го чуя. Ще ви призная, че дойдох да любопитствам за интимните подробности на най-интересната брачна двойка в околията.
— Наистина ли, мисис Гембл? — едва успя да попита Кит. — Не мога да си представя, защо бихте го направили.
— Хорските тайни правят живота забавен. И сега, аз открих една точно пред себе си — Вероника почука с овалния си нокът по бузата си. — Защо, питам се аз, такива привлекателни хора, не се разбират помежду си?
— Мисис Гембл, аз…
— Защо погледите им рядко се срещат, когато са сред хората? Защо никога не се докосват, както го правят любовниците?
— Наистина, аз не…
— Това разбира се е най-интересния от всички въпроси — наистина ли са любовници?
Кит се задъха от ярост, но Вероника махна лениво с ръка, да замълчи.
— Пощадете ме от драматизма и ме изслушайте до края! Може би ще разберете, каква услуга ви правя?
Благоразумието и любопитството водеха истинска война в душата на Кит.
— Добре — отрони тя накрая, колкото може по-равнодушно.
— Има нещо неестествено в тази двойка — продължи Вероника. — Мъжът има вид на изгладнял човек, което съгласете се е много странно за един младоженец. В същото време жената… Ах, жената! Тя е още по-интересна от мъжа! Наблюдава го, когато той не я гледа, опива се от тялото му по най-нескромния начин, гали го с поглед. И това е най-озадачаващото! Мъжът е хубав, жената е чувствена и все пак, аз съм убедена, че тези двамата не са любовници.