Удовлетворена от направеното, съблече памучния халат и облече черна копринена нощница — сватбен подарък от Елзбет. Дрехата се плъзна като масло по голата й кожа. Нощницата бе елегантно проста, с малки, едва загатнати ръкави и дълбоко изрязано деколте, което откриваше гърдите й до връхчетата им. Материята обвиваше тялото й и се спускаше до долу на меки гънки, като при всяко движение, очертаваше формата на бедрата й. Отгоре облече пеньоар от ефирна черна дантела и с треперещи пръсти закопча единственото копче — до шията й.
Кожата й проблясваше под прозрачната тъкан, като бледа зимна луна. При ходене, пеньоарът, се разтваряше отпред, което явно Елзбет не бе взела предвид при покупката. Нощницата прилепваше като втора кожа и очертаваше гърдите, деликатната падинка на пъпа и съблазнителното малко хълмче под корема й.
Тя пресече малката дневна, босите й крака стъпваха безшумно по килима. Когато стигна до вратата на неговата спалня, почти бе изгубила кураж. Почука бързо, преди да се е отказала.
— Влез.
Кейн, облечен с риза с навити ръкави, седеше в креслото до прозореца. Пред него, на масата, имаше купчина документи. Той вдигна глава и като видя в какво е облечена, очите му потъмняха и добиха познатия опушено сив цвят.
Кит бавно тръгна към него — с високо вдигната глава и гордо изпънати рамене. Сърцето й биеше лудо.
— Какво искаш?
Очарователният мъж, който й бе правил компания на масата по време на вечеря беше изчезнал. Сега звучеше уморено, подозрително и враждебно. За пореден път тя се запита, защо той бе изгубил всякакъв интерес към нея. Защото не я намираше за привлекателна ли? Ако това бе вярно, то я очакваше ужасно унижение.
Кит можеше да измисли подходящо извинение: порязан пръст, който се нуждаеше от незабавно лечение, или молба да й даде някоя книга за четене… все едно, нямаше да й повярва.
Затова вдигна още по-високо брадичка и срещна погледа му.
— Искам да правя любов с теб.
Стана й неловко, когато устните му се извиха в лека подигравателна усмивка.
— Моята прелестна жена. Толкова откровена! — очите му поглъщаха тялото й, така ясно очертано под тънката коприна. — Позволи ми да бъда също толкова искрен. Защо?
Не по този начин си бе представяла нещата. Очакваше да я вземе на ръце и да я занесе в леглото.
— Ние… ние сме женени. Не трябва да спим отделно.
— Разбирам — той кимна към леглото. — Въпросът е в съблюдаване на приличието, така ли?
— Не съвсем.
— Тогава какво?
Между плешките й се стече капка пот.
— Просто искам — твърде късно осъзна, че не може да го направи. — Забрави! — обърна се и тръгна към вратата. — Забрави, че съм казала нещо. Беше глупава идея.
Тя посегна към дръжката на вратата, когато една ръка покри нейната.
— Толкова лесно ли се предаваш?
Кит си пожела, никога да не бе започвала. Не можеше дори да обвини Вероника Гембл за поведението си. Сама желаеше да се наслаждава на вкуса на устните му, да го докосва, да изпита отново тайната на сливането. Вероника просто я бе подтикнала.
Усети, че той не беше вече до нея. Огледа се и го видя облегнат на полицата на камината.
— Давай — подхвърли той, — чакам да започнеш.
— Да започна какво?
— Мъжът не може да прави любов по команда. Страхувам се, че ще ти се наложи да събудиш желанието ми.
Ако бе погледнала в очите му, щеше да види, че страстта бушува вече в него, но тя бе твърде заета да се бори с водовъртежа от чувства, който се надигаше в нея.
— Не знам, как да го направя.
Той подпря рамене на полицата на камината и лениво кръстоса глезени.
— Действай! Целият съм твой.
Не можеше да понесе повече подигравките му. Гърлото й се стегна. Почти побягна към вратата.
— Промених мнението си.
— Страхливка — каза й меко.
Тя се обърна навреме, за да види, как язвителната му усмивка полека избледнява и на нейно място се появява нещо съвсем друго, едновременно изкусително и дръзко.
— Предизвиквам те, Кит Уестън!
Диви, неукротими чувства бушуваха дълбоко в нея. „Следвай инстинктите си“ — така й бе казала Вероника. Но как да разбере, какво да направи?
Кейн повдигна вежди, мълчаливо признавайки нейното затруднено положение и прилива й на смелост, когато взе решение.
Кит бавно повдигна ръка и разкопча единственото копче на пеньоара. Каскада от черна дантела се плъзна надолу към пода.
Очите му се наслаждаваха на тялото й.
— Ти никога не се отказваш, нали? — хрипкаво прошепна той.
Кит леко се усмихна. Тръгна към него внезапно усетила да я залива вълна на неочаквана самоувереност. Бедрата й едва забележимо се поклащаха, при което тънкият плат на нощницата още по-ясно очерта съблазнителните им извивки. Спря пред Кейн и се взря в опушените дълбини на очите му. Без да сваля поглед протегна ръка и постави длан върху рамото му.