Декстър се обади на Картрайт по интеркома.
— Двамата под арест! Когато изтрезнеят, да представят писмени обяснения. Помолете доктор Блъд да им вземе кръвна проба за остатъчен алкохол. И извикайте майор Медвиг. Веднага!
Медвиг имаше опит в отношенията си с началството и съумя да намери достатъчно основателен предлог, за да се яви едва след час. През това време командорът вече се бе поохладил, така че с него можеше да се разговаря. При това преди няколко минути Блъд му бе доложил, че нито в кръвта на Грили, нито у Сташек са открити алкохол или следи от такъв…
— Наркотици? — предположи Декстър. — Това, моля ви се, е по-лошо от алкохола! Това във Форт Манус още не се е случвало!
— Никакви следи от известните ни наркотици не ми се удаде да открия, командоре.
— Ето какво, майоре — каза Декстър на Медвиг, — щом сте толкова убеден в невинността на момчетата си, опитайте се да разберете какво става. И ако до двадесет и четири часа не ми бъде представено убедително обяснение, ще взема свои мерки.
След час в кабинета на шефа на транспорта се състоя първото заседание на „комисията Медвиг“, в която освен самият Медвиг влизаха доктор Сташек, доктор Блъд — старшият лекар на Форт Манус и ксенобиологът доктор Юстас Шпринц. Сержантите Крайн и Грили също бяха поканени и разпитани в качеството им на свидетели.
— Пътуваме си, значи — разказваше Грили, подръпвайки от цигарата. — Пътят, сам знаете, майоре, е прав и спокоен, чак на сън те докарва. Доктор Сташек почти през цялото време спа. Вярно ли казвам, док? — Сташек кимна. — И в дефилето започна всичко. Първите осем километра всичко беше нормално. Но щом свихме в Коляното, веднага го почувствах… Не зная даже, майоре, как по-точно да го кажа… Е, с една дума — почувствах, че се опиянявам. Хем здравата, както от бутилка неразредено, не по-малко. Гледам и док вече загрял, хихика и си тананика нещо… Добре че след Коляното пътят е прав, иначе не знам как щеше да свърши всичко. А как сме стигнали до базата, застреляйте ме, майоре, не помня! Дойдох на себе си в лазарета, когато започнаха да ми взимат кръв.
Нито Крайн, нито доктор Сташек можаха да прибавят нещо съществено към този разказ.
Медвиг не знаеше какво да мисли. През дефилето Гримсдейл минаваше единственият удобен път към лавовото плато, в края на което се намираше Форт Манус. Така че през Коляното — мястото, където дефилето завиваше почти под прав ъгъл — се налагаше да минават всички. Грубо казано, това означаваше, че макар и веднъж седмично някой все пак биваше там.
— Забележете, майоре — прекъсна продължителното мълчание Блъд, — че всичко започна след пристигането на „Дора“. Така че можем да разберем командора — „след това“ означава и „поради това“.
— „Дора“ — замисли се Сташек. — Но ако не е уиски, какво е тогава? Какво още получихме от „Дора“?
— Аз един кибердиагностичен комбайн и ПРП — отзова се Блъд.
— Електронен микроскоп… Комплект за биологичната… Микротом… — започна да изброява Шпринц.
— Резервни части за геотанковете. Микрореактори — Медвиг се замисли за миг. — Катапулти за гравикоптери…
— Пневмокари — добави Крайн.
— Не е това, не е това — съкрушено въздъхна Сташек.
— А може би е точно това — възрази Медвиг. — Откъде да знаем? Ами че ние търсим нещо, без сами да знаем какво е то. А защо да не опитаме?
— И какво предлагате, майоре?
— Да се напием.
— Тоест?
— Тоест да се отправим към Коляното и да повторим маршрута на Крайн и Грили. Под формата, така да се каже, на следствен експеримент.
— Какво пък, в това има смисъл — съгласи се Сташек.
След половин час един шестместен пневмокар се плъзна през вратите на Форт Манус.
А след осемнадесет часа Медвиг седеше в кабинета на Декстър.
— Трябва да си призная, че бяхте прав, командоре — каза той, гледайки невинно Декстър в очите.
— В кое?
— Крайн, също както и Грили, и доктор Сташек, са се напили именно от Светия дух.