Претар й хвърли зъл поглед и излезе. Униформените и следователите го изпратиха с очи. Кива посочи към тях.
— Кажете и на останалите да се разкарат — поиска тя от Лимбар.
— Разкарайте се — нареди той. — Да ви няма тук четвърт час.
Всички излязоха и Лимбар затвори вратата.
— Как бе, мамицата му, са отмъкнали наша совалка за такава гадост? — възмути се Кива и се тръшна на креслото зад бюрото на Претар.
— Доста е забавно вие да ме питате, лейди Кива — отбеляза Лимбар. — Канех се да ви задам същия въпрос. Може би без „мамицата му”.
— Очевидно е, че нямам представа.
— Вие сте представителка на собственика в „Да, сър”.
— Да.
— И на връщане от Край към Средоточие сте натъпкали в кораба емигранти от планетата, които са обяснявали, че бягат от гражданската война там.
— Да. Е, и?
— Възможно е някой от тези емигранти да е имал някакви планове за момента след пристигането си.
Кива изсумтя.
— Значи според вас някой от задниците, които докарахме, е знаел, че нашата емперо — и то нова-новеничка емперо, коронясана горе-долу по времето, когато ние отлетяхме оттам — ще бъде точно на онзи кораб, точно по онова време. И си е услужил със совалка, за да я очисти.
— Не смятам, че това е много вероятно. Мисля, че е по-вероятно някой тук да им е дал указания след пристигането и запознаването с политическите промени.
— Какво означава това? — попита Кива.
— Лейди Кива, знаете ли срещу кой кораб беше извършено нападението?
— Не.
— „Пей си, щом ти се иска” — нова десетка, поръчана от Дома Нахамапитин.
Кива си замълча.
— От лейди Нахамапитин научих, че малко преди атаката срещу кораба вие и вашата майка графиня Лагос сте заплашвали Амит Нахамапитин при спор за проблеми в бизнеса.
— Не сме го заплашвали. Само изразихме съвсем недвусмислено недоволството си от някои действия, които неговият Дом предприе срещу нашите интереси на Край, но предложихме извънсъдебно споразумение. Попитайте и него.
— Много бих искал да го попитам, само че той беше с емперо по време на атаката. Емперо оцеля. Уви, Амит Нахамапитин нямаше този късмет.
— Ами… мамка му — промърмори Кива след минута.
Лимбар кимна.
— Мога да ви покажа записи, ако желаете. Но не остана много от него. Каквото не беше размазано по пода, се разхвърча във вакуума.
— Наистина ли подозирате нас?
— Вие ми кажете, лейди Кива. Пристигате от Край с претенции към Нахамапитин и кораб, пълен с емигранти от планета, чиито въстаници извършват атентати къде ли не във Взаимозависимостта… и вече се опитаха веднъж да убият емперо. А сега имаме покушение, не само насочено срещу емперо, но и ликвидирало определения наследник на ръководителката в Дома Нахамапитин, а освен това причинило огромни загуби на този Дом с унищожаването на тяхната нова десетка малко преди предаването й за експлоатация. Не се ли досещате защо бих предположил, че вие и тези терористи от Край може би сте решили да улучите две птици с един камък?
— Можете да предполагате каквото си искате. Това не означава, че сте прав. И бездруго няма никакъв смисъл. Нуждаехме се от живия лорд Амит, за да изпълни каквото поискахме от него. Нямаме полза от премахването му преди това. Сега Нахамапитин не биха пожелали дори да говорят с нас, особено ако са убедени в нашата вина.
Лимбар се усмихна.
— Мога да допусна, че това е вярно. Лейди Надаш е побесняла и само обстоятелството, че в момента подбужда всички за изпращането на десантен кораб към Край, я възпира да насочи цялото си внимание към Дома Лагос.
Кива отвори уста да каже нещо за съучастието на Нахамапитин във въстанието на Край и да попита защо, мътните го взели, Лимбар не рови в тази история, но я затвори толкова бързо, че дори зъбите й изтракаха.
— Да, лейди Кива? — подкани я Лимбар, който забеляза това. — Нещо ви хрумна ли?
— Питах се имате ли някакви улики в подкрепа на тези ваши догадки.
Лимбар махна с ръка.
— Има причини да сме тук. Не смятам вас или вашата майка за толкова глупави, че да записвате такива планове на някакви носители, ако наистина сте замесени. Но може би не всички ваши служители са толкова благоразумни. Ако тук има улики, ще ги намерим. Дотогава, лейди Кива, надявам се да разберете защо ограничих свободата на придвижването ви в Средоточие и защо ще бъдете наблюдавана дискретно. Отнася се не само за вас, разбира се. Ограниченията са наложени и на вашата майка, лорд Претар и повечето ръководители на бизнеса ви в Средоточие и Си'ан.