— Майка ми няма да се примири лесно.
— Тогава можете да предадете на графинята — и ви моля да ме цитирате точно, — че не ми дреме. Някой току-що се опита да убие моята емперо за втори път, докато ръководя тази служба. Не се съмнявайте, че ще открия виновните. Ако сте вие или вашата майка, или който и да е човек, свързан с Дома Лагос, все ми е едно колко велики и могъщи сте или как сплашвате подчинените си. Ще стъпча в праха и вас, и целия ви Дом, ако е необходимо.
— Ще й предам.
— Непременно. А сега, лейди Кива, моля да ме извините, но моите служители трябва да се заемат със задачите си.
Той отвори вратата, за да пусне в стаята хората от сигурността и следователите. Кива ги погледа как запълват кабинета, стана от креслото, излезе и се отправи към асансьорите. Една униформена жена се отдели от групата и тръгна към нея.
— Стига де — каза Кива. — Нали гадният ви шеф обеща да бъде дискретно.
— Това е нашето дискретно наблюдение — отсече жената и застана до нея.
Кива потисна изкушението да извие очи към тавана.
— Как се казваш?
— Сержант Бреня Питоф.
— Е, сержант, ще имам ли поне един миг насаме отсега до края на тази история, когато и да е той?
— Всъщност не.
— Значи ще ме гледаш и когато сера.
— Не.
— Добре.
— Стига в тоалетната да няма прозорец или втори изход.
Вратата на кабината се отвори и Кива влезе. Сержант Питоф я последва.
— Натисни „Партер” — каза й Кива.
— От мен се иска да ви придружавам, лейди Кива, не да ви прислужвам — отвърна Питоф, но все пак натисна бутона.
— Къде сте? — попита капитан Блиника по таблета на Кива, който не беше конфискуван.
— В банята на хотелската си стая.
— Какъв е този шум?
— Пуснах душа.
— Обаждате ми се, докато стоите под душа?
— Не, пуснах го, за да говоря с тебе. В стаята ми има шибана униформена.
— И какво прави?
„Излежава се след особено изтощително въргаляне” — мина през главата на Кива, но тя не изрече думите. Като ще я наблюдават толкова отблизо, поне да извлече някаква полза от това.
— Чака да приключа в банята, затова да говорим по същество. Тоест какво, мамка му, се случи с нашата совалка?
— Връщаше се от имперската станция, когато връзката прекъсна и тя се насочи сама към дока, където са построили „Пей си”, и се заби в онази проклетия. Имперската служба за сигурност я обстрелваше, докато се сближаваше с кораба, но не успяха да я унищожат навреме.
— Кой пилотираше?
— Лин Си.
Кива се смръщи кисело. Си беше много добра като пилот, в нея нямаше нищо интересно и беше равнодушна към политиката, поне доколкото Кива знаеше.
— Умът ми не го побира тя да нахака совалката в онзи кораб.
— Не ми се вярва тя да го е направила — съгласи се Блиника. — Разполагаме с данните от контролните модули на совалката. Има изпълнение на какви ли не функции по време на полета, но не и данни за действия на пилота. По-точно няма данни, които да съвпадат със случилото се. Всичко, което виждаме, съответства на опита на пилота да си върне управлението на совалката, а не на активно пилотиране.
— Значи смяташ, че е била отвлечена.
— Да. Според мен са я хакнали по някакъв начин и после са я запратили към „Пей си” на автопилот или с дистанционно управление.
— Не съобщи ли това на службата за сигурност?
— Не ме попитаха и аз ги оставих да стигнат сами до изводите. Просто нахълтаха в кораба, свалиха всички налични данни и се настаниха в един от товарните сектори. Още са там. Разпитаха мен и старшите членове на екипажа, но преди няколко часа. Не ни разрешават да напускаме кораба. Не знам с какво се занимават в момента.
— Нямаше ли никого друг в совалката освен Си?
— Нямаше.
— А преди това? Тя е отлетяла до имперската станция, нали? Кой е бил с нея?
— Изчакайте.
Докато чакаше, Кива реши, че наистина се нуждае от душ — със сержант Питоф доста се увлякоха. Съблече се, включи таблета на високоговорител и застана под струите.
— Имало е двама-трима пътници — съобщи Блиника след малко. — По-точно трима. Мъж и жена с фамилното име Люин и мъж с фамилното име Брошнинг. Напуснали са „Да, сър”.
— Знаем ли къде са отишли?
— Нямам представа.
— Но някой има, нали? Можем ли някак да научим?
— Не знам. Аз съм капитан, а не частен детектив.
— Попитай Гажон Магнут. Ако са превозвали и багаж на кораба, който не са взели със себе си в совалката, значи са уговорили изпращането му някъде.
— Ние просто го разтоварваме. Нататък с него се заемат в имперската станция.