Грейланд се озърна към Корбин, която грабна своя таблет, надигна се рязко и започна поредица от обаждания. Грейланд пак се загледа в Надаш.
— Вашите хора на мостика не могат да останат вътре безкрайно.
— Не ставай глупава — отвърна Надаш. — Не са само те. Подготвям това от години. Когато „Рашела” излезе от Потока при Край, ние ще контролираме цялата система. Първо ще овладеем имперската станция, а дори моят брат още да не е наложил властта си на самата планета, скоро ще постигнем и това. После ни остава само да чакаме, нали? Ще можем лесно да браним изходната плитчина на Потока. Подготвили сме се. И когато струите на Потока се разместят, можем да започнем преговорите.
— Не разбирате — каза й Марс. — Ройнолд е сбъркала. Не предстои никакво разместване. Струите ще изчезват. Всяка една струя от Потока ще изчезне през следващото десетилетие.
— Извинете, какво казахте?! — намеси се Упекша Ранатунга.
— Затова съм тук — натърти Марс. — Моят баща потвърди хипотезата си. Използвахме данни от корабите, които пристигаха в системата на Край! Всичко ще изчезне. Край ще бъде изолиран, както и всяка друга система.
— Вие тълкувате данните така — възрази Надаш.
— Вече се случва — изтъкна Грейланд. — Струята от Край към Средоточие е недостъпна. След това ще се затвори струята от Средоточие към Терхатум. Родната система на твоето семейство Надаш. Вашата система.
Надаш тръсна глава и се усмихна.
— Не. А дори да е така, няма значение. — Тя посочи Марс. — Ако той е прав, милиарди хора ще умрат. Край е единствената система във Взаимозависимостта, където има годна за живот планета. Във всички останали има само изкуствено поддържани хабитати. Ще издържат още години, може би дори десетилетия. Но накрая ще се разпаднат. Навсякъде. Ще остане само Край. И там ще властва Домът Нахамапитин, ако вече не владеем системата.
Вратата на залата се отвори отново, влязоха четирима в униформи на службата за сигурност и тръгнаха към масата на изпълнителния комитет. Зад тях вървеше Хайбърт Лимбар.
Надаш погледна първо тях, после емперо.
— За мен ли са дошли?
— Да, за тебе.
— Кардения, позволи ми да ти дам съвет — каза Надаш, а униформените се струпаха около нея. — Запази ми живота и се отнасяй много добре с мен. Краят на Взаимозависимостта ще настъпи по един или друг начин. Какъвто и да бъде, Домът Нахамапитин ще се съхрани и ще чака да се преклоните пред него. И няма да се държи мило с тебе, ако нещо ме сполети.
— Ще запомним това — зарече се Грейланд. — А дотогава ти благодаря за службата в изпълнителния комитет. Уволнена си.
Надаш се разсмя, стана и тръгна към вратата с униформените. Другите от изпълнителния комитет не откъсваха погледи от нея.
Когато излезе, Упекша Ранатунга се прокашля.
— Бих искала да се върнем към твърдението, че струите на Потока ще изчезнат за едно десетилетие. — Взираше се ту в Марс, ту в Грейланд. — Вярно ли е?
— Вярно е — потвърди Марс.
— И ни казвате това чак сега? — смаяно възкликна Ранатунга.
Марс чу въздишката на Грейланд, долови как тя го стрелна с поглед, но се обърна към Корбин, която се върна при масата.
— „Пророчествата на Рашела” отлетя — съобщи Корбин. — Влезе в плитчината на Потока и вече е на път към Край.
— В кораба има само десет хиляди гвардейци — каза Марс. — Онези в имперската станция там не са много повече. Имате стотици кораби и стотици хиляди гвардейци.
— И всички те трябва да излязат през плитчината на Потока в системата — напомни Грейланд. — Няколко кораба и оръжията им стигат, за да бъде отбранявана.
— Изглежда, сте уверена в това.
Грейланд се засмя горчиво.
— Лорд Клермон, как според вас Домът Ву е станал имперски род преди хиляда години? Направили сме съвсем същото тук. Контролирали сме плитчините и сме принуждавали всеки заминаващ или пристигащ да си плаща. Принуждавали сме ги, лорд Клермон. Както възнамерява да постъпи и Домът Нахамапитин в системата на Край. И в края на краищата ще бъдат новите емперо, или поне си въобразяват, че ще бъдат.
— Тогава да изолираме напълно Край — предложи Корбин. — Ако Нахамапитин толкова искат да останат там откъснати от света, да изпълним желанието им.