— Не е толкова просто — изтъкна Марс.
— Защо?
— Защото Надаш каза истината — обясни Грейланд. — Има само една система с планета, която може да поддържа живота на човечеството след изчезването на Потока. И това е Край. Можем да подготвим всяка система за бедствието. Да им дадем всичко необходимо, за да оцеляват колкото може по-дълго. Но само на Край хората ще живеят и когато всичко останало потъне в мрак. Нуждаем се от тази планета. И трябва да преместим там поне част от жителите на всяка друга система.
— Но Нахамапитин ни се изпречиха — каза Марс.
— Да — кимна тя.
— И какво ще правим сега? — промълви Упекша Ранатунга след малко. — Какво ще правим?
Епилог
— Нямаш ли по-добри занимания от седенето тук? — попита Атавио VI, когато Кардения се настани на скамейката в Стаята на спомените.
— Мнение ли изразяваш? — попита на свой ред тя.
— Помня как ти зададох същия въпрос веднъж, когато прекарваше времето си с мен, а аз умирах. Въпросът подхожда и този път. Така изглежда, че съм загрижен. А ти се нуждаеш от това.
— Знаеш, че разваляш всичко, когато се изразяваш така.
— Моля за извинение. Но въпросът си остава.
— Имам по-добри занимания — отговори Кардения.
— Но все пак ще си седя тук.
Симулацията на Атавио VI кимна и седна до нея, тоест поне изглеждаше, че седна до нея.
— И аз идвах навремето. Когато се чувствах претоварен или изтощен, или просто исках да бъда далеч от другите. Идвах тук и разговарях с майка си или с дядо си, или с друг емперо.
— Помагаше ли ти?
— Горе-долу колкото и на тебе в момента. Но за мен беше достатъчно добре.
Кардения се усмихна на тези думи.
— Достатъчно добре е — съгласи се тя.
— Напоследък не идваш толкова често в Стаята на спомените.
— Липсвам ли ти, когато ме няма?
— Не съществувам, когато те няма, значи — не.
— Заета съм с края на всичко — сподели тя. — Поисках от лорд Марс да обясни положението ни пред парламента. Заповядах на военните да подготвят план как да си върнем Край. Спрях дейността и отмених монополите на Дома Нахамапитин и възложих управлението му на Дома Лагос.
— Сигурен съм, че всичко е минало добре.
— Поне за Дома Лагос — отвърна Кардения.
Спомни си срещата с графиня Лагос и нейната дъщеря Кива — и двете изразиха цветисто удоволствието си от сгромолясването на Дома Нахамапитин и възхода на своя Дом. Със съгласието на Кардения графинята възложи на лейди Кива да се занимава с монополите на Нахамапитин.
— Изложението на Марс не бе прието чак толкова добре. Той обясни всичко колкото можа по-просто и ясно, но мнозинството в парламента още си мисли, че това са празни приказки, макар да имаме доказателства.
— Но вие още нямате доказателства — изтъкна Атавио VI. — Лорд Клермон пристигна само преди две седмици. Все още е възможно корабите от Край да се бавят заради гражданската война. Струята на Потока към Терхатум още е достъпна.
— Не знам дали ще ги убедя и по-късно — оплака се Кардения. — Непрекъснато се сблъсквам със склонността на хората да пренебрегват и да отричат фактите до последния възможен миг. И дори няколко дни по-късно.
Атавио VI кимна.
— Ето защо никога не споменах за това.
— Да, отнасям си хулите и заради тебе, за което съм ти много благодарна, татко — промърмори тя. — Седемдесет процента от парламентаристите са ми сърдити, защото не вярват в наближаващото изчезване на Потока, а четиресет процента ми се сърдят, че не съм ги предупредила по-рано.
— Сборът не е равен на сто процента — отбеляза Атавио VI.
Кардения тръсна глава.
— Да, защото някои ми се сърдят и за едното, и за другото. Какво да кажа пък за съюзниците на Нахамапитин, които или са убедени, че Надаш е набедена от мен или от Дома Лагос, или приемат, че малко държавна измяна и подстрекателство към въстание не са чак толкова страшни. Още едно нещо, за което трябва да ти благодаря — ти позволи този Дом да придобие такова влияние.
— Не можеш да ме обвиняваш за това.
— Разбира се, че мога. Направих го току-що. Сега обвиняват мен, затова прехвърлям част от вината върху тебе. Дано ти е гадно.
— Мъртъв съм. Не ми е гадно от нищо.
— Сигурно е приятно.
— Не е — отрече Атавио VI.
Кардения затвори очи за малко и опря главата си на стената.
— Знаеш ли, не исках да бъда емперо.
— Да, помня — съгласи се Атавио VI.
— И ти не искаше да бъда емперо.
— Помня и това. Но каквито и да са били желанията ни, фактите се различават от тях. И ти си емперо. Вероятно последната емперо на Взаимозависимостта. Би могла да си зададеш въпроса дали предпочиташ някой друг да е на този пост.