Грени не прекарваше много време и със сестра си, но не защото му беше безразлична. Просто Надаш винаги имаше планове. Когато засягаха Грени, срещаха се. Ако не — не се виждаха. Щом ги бе довела в своите покои и бе отпратила свитата до края на вечерта, значи пак бе включила и двамата в някакъв план.
Но още не споделяше нищо и Грени реши да я подразни ей така, за забавление.
— Нада, а какво е твоето оправдание да се забъркваш с онзи досадник Ренеред?
Застанала зад креслото на Амит, Надаш протегна ръка, взе чашата му и отпи. Амит възрази лениво, но млъкна, когато чашата му беше върната.
— Питаш за друга причина освен факта, че някой ден ще бъде емперо и съюзът с имперския род би дал на нашето семейство непоклатима позиция в гилдиите, а някое от моите деца ще бъде следващият емперо и завинаги ще заложи защитата на нашите интереси в самата основа на империята?
— Да — потвърди Грени. — Питам за друга причина.
— Той е поносим танцьор.
— Е — прихна Грени и се озърна към брат си, който изви очи към тавана, — това вече е сериозно.
— Има и още една причина, заради която двамата сте тук в момента.
Надаш пак взе чашата на Амит.
— Стига де — оплака се той.
— Напротив — отвърна Надаш и остави чашата на бара. — Искам те трезвен за този разговор. Ще си получиш чашата, когато приключим.
— Вече имам лоши предчувствия — промърмори Амит.
— За какво говориш, Нада? — попита Грени.
— Ами за бъдещето — заяви Надаш и нареди на домашния компютър да намали осветлението и да покаже презентация на монитора.
В появилата се карта на Взаимозависимостта основните струи на Потока бяха откроени и се събираха при Средоточие.
— Това ли е бъдещето? — попита Амит.
— Това е настоящето.
Надаш щракна с пръсти и картата се промени — не звездните системи на Взаимозависимостта, а струите на Потока, които бяха неузнаваеми на много места. Набиваше се на очи пустотата около Средоточие — вече имаше само три струи, две навътре и една навън. Повечето струи се съсредоточаваха нагъсто в друга система.
Системата на Край.
— Ето го бъдещето — натърти Надаш.
Грени стана и доближи монитора, за да огледа добре новата карта.
— Откъде взе това?
— Имам приятелка от университета, която задълба във физиката на Потока. Търсела тема за докторската си дисертация и попаднала на монография за потенциалните дългосрочни изменения в Потока. Авторът на монографията изобщо не продължил изследванията си. Потърсила сведения за него — станал данъчен инспектор на Взаимозависимостта. Затова тя се захванала с темата, обработила данните и стигнала до извода, че след повече от хилядолетие относителна стабилност струите на Потока ще се разместят, и то най-вероятно както е показано на тази карта.
— Кога? — попита Амит.
— Тя казва, че според наличните данни процесът вече започва. Отначало бавно, но ще се ускорява все повече. Вероятно през следващите десет години. — Надаш посочи монитора. — Тя казва, че на картата е представено вероятното състояние на Взаимозависимостта след трийсет години.
Грени се мръщеше.
— „Вероятното”? Какво означава това?
— Тя моделира най-вероятната според нея структура на изчезващи и пренасочващи се струи въз основа на събраните досега данни. Твърди, че вероятността за такава структура е осемдесет и пет процента, след като се стигне до ново устойчиво състояние. А щом се стабилизира, вероятно ще остане такава още хиляда години.
Грени също насочи пръст към екрана.
— И е сигурна, че Край ще бъде новият център, където ще се събират всички тези струи.
Надаш кимна.
— Според нея това дори е най-лесната за прогнозиране част от промяната. Изглежда, се е случвало и преди. Говори за разместванията в Потока. Според нейните данни центърът на локалната активност в Потока се мести между Средоточие и Край на всеки една-две хиляди години. Шансът друга система да стане център на струите е по-малък от едно към сто хиляди.
— Добре де, и какво от това? — обади се Амит.
— Който владее системата, където се събират струите на Потока, владее и Взаимозависимостта — обясни му Грени.
— Поне един от братята ми е внимавал — засмя се Надаш.
— Но ние не владеем тази система — махна с ръка Амит. — Ние сме в системата Терхатум.
— Това е в настоящето — каза Надаш и пак изпъна ръка към монитора. — А това е бъдещето.
— Край вече си има херцог — изтъкна Грени.
— Да, има — съгласи се Надаш. — Но историята показва, че тези владетели не се задържат дълго. Свалят ги от власт толкова често, че при поредното въстание Взаимозависимостта ги оставя да се бият и дава титлата на последния оцелял.