— Тя сподели само с мен — обясни Надаш.
— И защо й е хрумнало да постъпи така?
— Не й стигали парите и си помислила, че може да поиска да й се плати за такава информация. Аз я издържах, за да си довърши дисертацията, но на друга тема, а по тези данни вече работеше само за мен.
— Коя е тази жена?
— Моя приятелка от следването, вече ти казах.
— Няма ли си име?
— Хатиде Ройнолд.
— Срещали ли сме се?
Надаш прихна.
— Не. Грени, колкото и да е непоносима тази мисъл за тебе, не успя да се запознаеш и да изчукаш всички мои приятелки от университета.
— И тези данни не са проверени от други физици? — попита Амит, чиято чаша пак беше пълна с шира.
— Не. Очевидно е, че не искахме никакво изтичане на информация. Доколкото знам, тя май е опитала по някое време да пише на данъчния инспектор, чиято работа е продължила, но май е нямало отговор.
— Значи, с изключение на дребен имперски бюрократ, който може да знае нещо по въпроса, а може и да не знае, буквално никой не е научил нищо досега? — Надаш кимна. — Е, ако не друго, поне никой не подозира какво ще го сполети — обобщи Амит.
— Вече искаш да се захванем с това, така ли? — попита Грени.
— Не съм казвал, че искам — натърти Амит. — Това е инвестиция с големи рискове и големи потенциални печалби. Не се сещам за по-учтив начин да опиша такива налудничави кроежи. Не ми допадат рисковете. Ние си имаме монопола, тоест вече имаме и печалби. — Той се обърна към монитора. — Но ако съществува някакъв шанс това да се окаже вярно, значи има и шанс Взаимозависимостта да рухне, ако не направим нищо. И стигаме до сценарий с големи рискове и големи загуби. Трябва да реша кой вариант искам по-малко.
— Можем да се справим — увери го Надаш.
— Тоест казваш, че аз мога да се справя — уточни Грени. — Защото ще бъда на много месеци от вас.
— Ще планираме всичко подробно, преди да заминеш.
— И всички тези планове няма да струват нищо, когато се сблъскат с действителността.
— Тогава ще импровизираш. Ще печелиш доверието на хората. Ще ги заблуждаваш за истинските си намерения. В това те бива.
— Да, но не е достатъчно.
— Ще измислиш как да направиш останалото. — Надаш приближи брат си и го потупа по бузата. — А когато не знаеш каква да е следващата ти стъпка, просто се развилней. Няма да навреди.
— Всъщност може да навреди, и то много — възрази Амит и си наля още шира.
— Бъди дързък — продължи Надаш, без да го слуша.
— Бъди дързък, Грени. И накрая стани херцог на Край.
Онази вечер тя не можа да убеди нито Амит, нито Грени. Имаше твърде много въпроси и твърде много начини и тримата да бъдат натикани в тесни килии до края на живота си за държавна измяна, мошеничество и тероризъм. Надаш обаче знаеше, че се нуждае само от време, за да им втълпи своите замисли. След месец склони братята си да приемат идеята по принцип. След още месец Грени, който не можеше да повярва, че се е оставил да бъде въвлечен в тази щуротия, отлетя с петицата на Нахамапитин „Ама че безочие!” към Край.
Сега можеше да признае, че поне с неговата част от плановете им потръгна неочаквано добре. Наистина имаше група от разгневени и оскърбени, готови да се опълчат срещу херцога на Край, които той можеше да подкрепи с пари и оръжия, а в замяна те свършиха цялата работа с въстанието. Успя скоро да се вмъкне с ласкателства сред приближените на херцога, който въпреки титлата си беше провинциален хапльо, а баща му бе отнел насила властта от предишния херцог. Херцогът изпитваше благоговение към потеклото на Грени, чийто род можеше да проследи благородническите си корени до времената отпреди основаването на Взаимозависимостта.
За броени месеци въстанието се развихри, а той вече беше довереникът и момчето за мръсни политически поръчки на херцога и се закрепи в позиция, от която можеше да подкопава тихомълком опората под краката на покровителя си, за да се възкачи неизбежно на поста му, когато главата на херцога се търкулне в прахоляка. Поне нямаше спор, че Грени вършеше своята работа по-добре от Надаш, макар че вината за това не беше само нейна. Доколкото знаеше, тя не беше замесена в сблъсъка на Ренеред с онази стена. А дори тя да бе уредила катастрофата, не сподели нищо със своя брат.
Но сега всичко се сгромолясваше и Грени предчувстваше, че остават дни, ако не и часове до опозоряването и разобличаването му, което застрашаваше не само него, а и целия Дом Нахамапитин. Едно беше да се издъниш за своя сметка, съвсем друго — да забиеш лакът в ребрата на Дома, докато падаш.