„Бъди дързък — бе му казала Надаш. — И стани херцог на Край.” Грени се усмихна при спомена и опита да си представи какво би сторила сестра му на негово място. А после, по-малко от два часа преди да се яви пред херцога на Край и граф Клермон, той се зае да го направи.
Херцогът, графът и Грени седяха един час и пиха чай в източната външна галерия на Уедърфеър, където имаше прекрасен изглед към града, и си приказваха за съвсем незначителни неща. Грени долавяше какви усилия струва това на графа, защото той явно беше убеден, че Грени е отвлякъл сина му и е имал намерение да го изтезава. После тримата влязоха в личния кабинет на херцога, за да обсъдят насаме значими неща, които не бяха свързани с отвличането и намерението на Грени да изтезава сина на графа, и това им отне още около час.
Тогава херцогът даде знак, че е време за извинението. Грени кимна, изправи се и застана между графа на креслото и херцога зад бюрото. Пое си дъх, което сякаш подсказваше, че ще му бъде тежко да изрече следващите думи. След това бръкна в десния вътрешен джоб на сакото си, където бе скрил малък лъчемет, и простреля с него графа, който се свлече в несвяст.
— По дяволите, Грени, какво… — започна херцогът и млъкна, защото в единия му бял дроб имаше дупка от малкия пистолет, който Грени извади от левия вътрешен джоб на сакото, след като пусна лъчемета на пода, за да освободи ръцете си за новото оръжие.
Херцогът едва имаше време да погледне раната и пак да зяпне объркано Грени, преди да умре от куршума, изстрелян в лицето му. Куршумът влезе точно под дясното око на херцога, проби мозъка и спря с изчерпана енергия при задната кост на черепа.
Грени извади много припряно кърпичка, изтри отпечатъците си от пистолета и го сложи в безчувствената ръка на графа. Постара се по дръжката и спусъка да останат отпечатъци на графа. Взе от пода лъчемета, избърса и него, остави по оръжието отпечатъци на херцога и го пусна там, където би паднал естествено от ръката му. Отвори чекмедже на бюрото, където би било логично един благородник да е сложил лъчемет за самозащита.
Накрая се втурна към вратата на кабинета и я отвори рязко, тъкмо когато чулите изстрелите прислужници и телохранители на графа напираха към нея.
— Простреляха се взаимно! — успя да каже, преди те да нахълтат.
Тупна на пода в престорен шок и задъхване. Нямаше значение, никой не му обръщаше внимание, защото имаха несравнимо по-сериозен проблем — мъртъв херцог в стаята.
А Грени беше доволен от това, защото не искаше да му обръщат внимание. Държеше цялото им внимание да е насочено към херцога и графа. Желаеше всеки тук да се убеди в очевидното — графът е извадил малък пистолет, херцогът е извадил малък лъчемет, настроен за зашеметяване, някой от двамата е натиснал спусъка пръв и е настанал ад, а сега единият беше мъртъв, другият в безсъзнание. Колкото повече хора видеха това, а стаята вече се претъпка със служители, толкова по-лесно очите им биха накарали мозъците да повярват на версията, която Грени възнамеряваше да им представи.
— Херцогът ме повика, за да се извиня на графа — каза Грени на сър Онтейн Маунт по-късно.
Имперският бюрократ се намеси, защото убийството на херцог от граф беше проблем на империята, дори ако жертвата беше херцогът на Край, когото сър Онтейн доскоро нямаше нищо против да види увиснал на въжето, ако въстаниците го докопат. Двамата стояха в моргата на болницата до масата с трупа на херцога.
— Да се извините за отвличането на сина му ли? — уточни Маунт.
— В което бях несправедливо обвинен. И аз се извиних, но не за това, че съм отвлякъл Марс Клермон, защото не съм извършвал нищо подобно. Извиних се за твърде разгорещения си спор със сина на графа, заради който се стигна до това недоразумение.
— Графът как прие думите ви?
Грени махна с ръка към масата за аутопсии.
— Не ми повярва.
— Лорд Грени, а защо графът не застреля вас?
— Моля, сър?
— Той е подозирал вас за отвличането на неговия син. Вие би трябвало да сте онзи, върху когото да излее гнева си. И буквално сте стояли като мишена пред него.
— Графът смяташе, че съм го направил по заповед на херцога. Поне това каза преди стрелбата.
— И защо е бил на това мнение?
— Защото херцогът ме изпрати при него преди няколко дни с поръчение да го убедя, че трябва да отклони незаконно за негова изгода пари от имперската хазна. С тях херцогът искаше да плати за оръжията, които пирати откраднаха и искаха откуп за тях. Графът отказа, както подобаваше в тази ситуация, затова беше естествено да предположи, че херцогът ми е възложил и отвличането с цел да бъде поставен под натиск.