— Но вие все пак сте говорили с младия Клермон от името на херцога.
— Да. — Грени забеляза, че Маунт явно приема неговите увъртания за отвличането, но не спомена за това, разбира се. — Херцогът знаеше, че не одобрявам неговия план да „вземе назаем” парите, но въпреки това разговарях от негово име, защото беше мой херцог.
— Въпреки всичко е странно, че не се е опитал да застреля и вас.
— Може би е искал. Но херцогът извади лъчемета. Не мисля, че графът очакваше това от херцога.
— Нито аз — отбеляза Маунт. — Началникът на охраната на херцога също беше изненадан. Той ми съобщи, че херцогът не харесвал и не носел оръжия. Оставял това на телохранителите си.
— Може би е решил да бъде предпазлив. Знаеше, че графът е много недоволен от него.
— Да, но откъде се е сдобил с лъчемета? Хората от охраната му твърдят, че не са виждали оръжието.
Грени си придаде смутено изражение.
— Слушам ви, лорд Грени — настоя Маунт.
— Лъчеметът е мой, дадох му го временно — призна Грени. — Купих го, когато въстанието се превърна в много лош проблем.
— И вие имате охрана.
— Те не ме придружават през цялото време. Херцогът знаеше за оръжието, макар че не го носех в негово присъствие по очевидни причини, затова ме помоли да го донеса на срещата. За да се чувства в безопасност.
— Можел е просто да повика и телохранителите си на срещата. Или да им заповяда да претърсят графа.
— Според мен е преценил, че и двете действия могат да вбесят графа още повече. Тази среща уж трябваше да подобри отношенията им. Затова реши да дойдем в Уедърфеър. В частната резиденция, не в представителния дворец. Дружеска, а не официална среща.
Маунт се озърна към масата.
— Както изглежда, херцогът е сбъркал.
— Как ще постъпите с граф Клермон? — попита Грени.
— Засега е горе в отделна стая и около него са шестима от моите гвардейци. Все още не се е опомнил. Не очаквам да чуя от него същата версия, когато се събуди, а вие как мислите?
— Няма как да предвидя — измъкна се Грени. — Знам, че още ми е ядосан. Не бих се изненадал, ако се опита да ме замеси по някакъв начин. Тоест освен факта, че дадох лъчемета на херцога. Графът няма как да знае за това. Има ли записи от кабинета?
Маунт завъртя глава.
— От охраната научих, че херцогът не е искал да има такива устройства в Уедърфеър. Наричал резиденцията свое убежище, каквото и да означава това.
Грени кимна, сякаш чуваше за пръв път, че в Уедърфеър на практика не се прилагаха никакви мерки за сигурност.
— Следващият херцог ще бъде по-благоразумен — предположи той.
— Който и да е той — подхвърли Маунт и махна с ръка към масата. — Този няма наследници и близки роднини, а според брачния му договор с херцогинята тя не може да го наследи. Явно не са преливали от взаимно доверие.
— Няма ли утвърдена процедура за това? Като представител на емперо тук, вие би трябвало да одобрите претенциите за титлата на следващия херцог, нали?
— Така е, при липсата на пряк наследник аз трябва да назнача временен херцог. Разбира се, моята препоръка също подлежи на одобрение от емперо. Поначало съм склонен да прехвърля тези задължения върху следващия по старшинство благородник. В случая това е граф Клермон.
— Едва ли е най-добрата идея при тези обстоятелства — възрази Грени.
— Прав сте. Има още неколцина графове и барони, които бих сметнал за подходящи, но някои вече напуснаха планетата, а останалите или се крият, или са минали на страната на въстаниците, значи отпадат. Поне засега.
— Как ще реагирате, ако водачката на въстаниците предяви претенции? Говоря за генерал Ливи Онстен.
Маунт изсумтя.
— Няма да я назнача просто защото херцогът е мъртъв и вече не се налага да го свали от власт. Онези все още са въстаници. Въстание не се печели поради неявяване на противника.
Грени се постара да изглежда умислен и млъкна, чакаше Маунт да забележи.
— Какво има? — попита той накрая.
— Не би трябвало да говоря за това, но… — запъна се Грени. — През последните месеци херцогът ми възложи да преговарям тайно с въстаниците, за да потърсим някакво решение в тази безизходица. И техните сили са на изчерпване, и нашите. И двете страни се мъчеха да намерят приемлив компромис. Но херцогът вече е мъртъв. Въстаниците ще искат трона му. Ако не побързаме, ще се разделят на враждуващи фракции, чиито водачи ще претендират за титлата, а така за всички на Край ще стане още по-зле.