— Какво предлагате? Все пак да направя онази Онстен херцогиня ли?
Грени тръсна глава.
— Новината за смъртта на херцога разпространи ли се?
— Не. Засега е всеизвестно, че графът е в болнична стая горе. Още не се знае — Маунт посочи херцога, — че той е долу. Но няма да е така още дълго.
— Мога да се свържа с Онстен веднага щом нашият разговор приключи. Нека й предложа незабавно сключване на примирие, съгласие с няколко от политическите условия на въстаниците и титла за нея.
— Каква титла?
— Графиня.
— Графиня Клермон ли? — ехидно попита Маунт.
— Защо не, ако титлата стане вакантна след съдебен процес. Но вие казахте, че неколцина от графовете са избягали. Дайте й някоя от техните титли. Също обща амнистия за нейните бойци. Можем да прекратим това мъчение с едно-единствено обаждане.
— Твърде много очаквате от този разговор — възрази Маунт.
— Разговор, предшестван от месеци упорит труд. Уговорил съм с нейните хора почти всичко. Просто ще осъществим постигнатото досега.
— А ако Онстен не се съгласи?
— Тогава ще й кажа, че ще има намеса на имперската гвардия.
Маунт вирна глава.
— Лорд Грени, нямаме никакво намерение да се намесваме.
— Разбира се! Но тя няма как да знае, а заплахата е чудесно средство за принуда. Ще й кажа: „Или получаваш каквото искаш, или Взаимозависимостта ще те смачка”. Така ще я подтикна към правилния избор.
— Убеден ли сте, че ще успеете?
— Според мен това е най-добрият ни шанс в момента. Както и в обозримото бъдеще.
Маунт кимна.
— Направете го.
— Лошото е, сър Онтейн, че нямам никакви официални пълномощия. Засега.
Грени чакаше Маунт да проумее какво му е казал, и това се случи скоро, защото имперският чиновник не беше глупак. След това чакаше Маунт да претегли в ума си случилото се. Следеше бързата смяна на едва доловими изражения по лицето на Маунт — прозрението, че Грени всъщност го побутна към капан и ще бъде принуден да му даде каквото иска; раздразнение, че се остави толкова лесно да го разиграват; подозрение, че Грени може да е скалъпил убийството тъкмо с тази цел; неохотно възхищение, ако се окаже, че е точно така; преценка, че въстанието е отвратителна тъпа бъркотия и за всички ще е по-добре да го прекратят по-скоро с каквито и да е средства; примирение с факта, че лукавият недорасляк Нахамапитин вероятно е най-добрият шанс Маунт да се отърве от цялата тази гнусотия.
Грени знаеше, че Маунт ще му предложи херцогството няколко стотни от секундата, преди думите да бъдат изречени.
— Добре, лорд Грени — започна Маунт. — Осигурете прекратяване на огъня през следващия час и сключване на примирие през следващото денонощие и ставате временен херцог. Аз ще се заема с оформянето на документите, за да утвърдя назначението ви. Но искам да ме разберете добре, млади приятелю. Ако разкрия, че истината за убийството на херцога се различава по нещо от вашата история, вашето херцогство ще бъде килия три на три метра до естествения край на живота ви. А аз ще си поставя като лична цел да удължавам живота ви колкото може повече. Това ясно ли ви е?
— Разбира се, сър Онтейн.
— В такъв случай ви поздравявам, лорд Грени, временен херцог на Край. Вършете си работата.
Маунт излезе от моргата. Грени потисна желанието да размаха ликуващо стиснатите си юмруци.
Час по-късно бе уговорил прекратяването на огъня и изпрати хора за обсъждане на договора. Не се наложи да заплашва генерал Онстен с имперските гвардейци — нали поначало работеше за него?
След два часа бе уведомил капитан Уимзън от „Червена роза”, че обезщетенията за повредите на кораба и надценката за оръжията ще бъдат изплатени след официалното му утвърждаване като временен херцог, затова да потърпи и да не се опитва да го убие.
След три часа на новия временен херцог на Край бе съобщено, че граф Клермон е буден и с ясно съзнание. Грени реши да го навести и заповяда на всички, включително шестимата имперски гвардейци, да почакат от другата страна на вратата. Гвардейците също се подчиниха, колкото и да бяха недоволни. Грени взе стол от ъгъла на болничната стая и го сложи до леглото, за да говори съвсем тихо с графа.
— Сега аз съм херцог на Край.
— Честито — промърмори графът след две-три секунди.
Гласът му не прозвуча приветливо. Грени обаче кимна.
— Благодаря. Ето какво трябва да направим — да съгласуваме историите си. Версията е, че вие убихте херцога, защото ми е заповядал да отвлека вашия син. Стигнахте до спор, вие извадихте пистолет, той извади лъчемет и след това не помните нищо, защото зашеметяващият заряд е повлиял на паметта ви.