— Искате да призная убийство.
— Да. Точно така.
— Не сте го измислили добре, лорд Грени.
Грени пренебрегна нежеланието на графа да споменава новата му титла.
— А ето какво ще получите в замяна. Ще бъдете осъден за убийството, но ще ви позволя да останете под домашен арест в Клермон. Ще се откажете от своята титла, а аз ще се погрижа да бъде прехвърлена на вашата дъщеря, вместо да ви бъде отнета позорно. Ще подадете оставка като имперски инспектор и аз ще назнача на тази длъжност избран от мен човек. Но аз ще направя необходимото да запазите пенсията си и ще добавя субсидия за разходите на имението ви. Вие ще си затваряте устата за всичко пред всички, включително пред вашата дъщеря. О, да — освен това ще я убедите да не се опитва да ме убие, докато спя в леглото си.
Графът прихна, но Грени продължи невъзмутимо:
— Ако се съгласите с всички условия, след пет години ще ви помилвам. Ще заявя, че покойният херцог е отправял безогледни заплахи към вас и вашето семейство и не ви е оставил друг изход. Вие не сте издържали на напрежението. И тъй като аз съм очевидец на всичко това, моята версия ще бъде приета. Това е. Признавате, оставате си у дома пет години и ви помилвам.
Графът се засмя отпаднало.
— Защо се смеете? — сопна се Грени.
— Лорд Грени, нямате никаква представа какво ще се случи през тези пет години.
— Напротив, Клермон — имам. Ще настъпят големи промени. Край ще се превърне в сърцето на Взаимозависимостта. Всички пътища ще водят насам.
— О, не. Никакви пътища няма да водят насам. След пет години ще останем сами тук. И това е неизбежно според обективните данни.
Грени почувства как тревогата му избуява от последните думи на графа.
— За какво говорите?
— Лорд Грени, защо според вас отпратих сина си точно сега?
— За да е далеч от войната и за да се оплаче на емперо, че съм го отвлякъл.
Тъкмо заради втората причина Грени искаше да премахне Марс, ако не успее да го залови. Не знаеше точно какво влияние има граф Клермон в имперския двор, но поне бе наясно, че Надаш и Амит няма да се зарадват на новини за направеното от него на Край, които ще им тровят живота.
Графът въртеше глава.
— Накарах го да замине, защото ако не го бе направил сега, щеше да стане невъзможно.
Грени се озадачи.
— За струята на Потока ли говорите?
Какво би могъл да знае имперският главен инспектор за струите на Потока? Нали се занимаваше с данъци, а не с физ…
— О, господи — ахна Грени и се вторачи неприкрито в графа. — Вие сте онзи физик!
И граф Клермон го гледаше озадачено, но му беше забавно.
— Кой физик по-точно, лорд Грени?
— Вие сте! Онзи, който е изследвал Потока! И чиито данни Хатиде Ройнолд е използвала.
Граф Клермон още недоумяваше, но Грени забеляза как осмисля постепенно чутото.
— Помня това име. Тя ми изпрати преди години част от своите резултати и списък с въпроси.
— А вие не й отговорихте.
— Не отговорих. Емперо ми заповяда да не обсъждам работата си с никого. — Друго изражение завладя лицето на Клермон. Загриженост. — Вие си мислите, че нейните резултати са правилни, нали? И очаквате струите на Потока да се пренасочат към Край. Познах, нали?
Грени зяпна, а Клермон тупна с длан отстрани по леглото.
— Това ли било! Наистина!
Графът се разсмя гръмогласно, едва ли не трескаво. Гвардеец отвори вратата и надникна. Грени го отпъди с гневен жест.
Клермон се овладя най-после, изтри сълза от ъгълчето на едното си око и впери поглед в Грени.
— Ама че жалък амбициозен глупак сте…
— Какво знаете? — попита Грени.
— Знам, че Хатиде Ройнолд е била много небрежна в изчисленията си. Знам, че ако не е проверила отново някои от основните си предположения, вероятно е преповтаряла грешките си неограничено в посока, която няма нищо общо с действителността. Някаква част от работата й била ли е проверена от други учени?
— Не — призна Грени.
Клермон кимна.
— Разбира се. Тя е като мен — взета под покровителство, за да работи самостоятелно. А проверката от други учени е важна, лорд Грени. Докато Марс не порасна достатъчно, за да започне да проверява моите резултати, аз напредвах слепешком. И допуснах някои тъпи грешки, които просто не забелязвах. Ройнолд също ги е правила. Знам, защото ги видях. Предполагам, че така и не ги е поправила. — Клермон се приведе напред и немощно мушна с пръст Грени в гърдите. — И е повлякла и тебе, невеж властолюбив страхливецо. Нямало е как да знаеш това.