Грени чак трепна от докосването.
— Какви ги приказвате?!
Клермон се отпусна усмихнат на възглавницата.
— Няма значение какво говоря, лорд Грени. Не и докато не решите да изпратите отчет в своя Дом, за да съобщите за внезапното си издигане до херцогска титла. А вие имате намерение да направите това, нали?
— Имам.
Докладът щеше да бъде изпратен с пощенска сонда — малък безпилотен апарат, който се рееше в пространството точно пред плитчина на Потока и приемаше електронни съобщения — писма, видеозаписи, делова кореспонденция, отчети, дигитализирани продукти на интелектуална собственост. Всеки ден такъв апарат влизаше в Потока с натрупаната информация. Всеки ден друг апарат излизаше от Потока с подобна информация, за да я предаде на Край. Пощата винаги закъсняваше, защото Край беше далеч от всички останали. Но винаги се получаваше.
Клермон кимна за пореден път.
— Напишете доклада си. Изпратете го. И когато това се случи, върнете се при мен, за да ви съобщя моите условия.
— Какво трябва да се случи?
— Ще научите.
— И какви условия можете да ми натрапите според вас?
— За начало не желая да бъда обявен за убиец. Ще видим какви ще бъдат другите условия. Но ще ви кажа отсега, лорд Грени — много сте заблуден. Аз не се нуждая от вас. Но вие може и да се нуждаете от мен. И то повече, отколкото сте способен да си представите. Хайде, идете да напишете доклада си. Ще си мълча, докато се върнете.
Клермон дори го подкани с жест да се махне. Грени беше толкова зашеметен, че излезе покорно.
Грени отиде в кабинета си в сградата на Дома Нахамапитин — щеше да мине време, докато прехвърли всичко необходимо в херцогския дворец, но и представата за това стигна, за да усети тръпката на възбудата. Подробният доклад за Надаш беше и шифрован, и криптиран. Изпрати го по защитена връзка до пощенската сонда и зачака потвърждение за получаването. Получи го след няколко минути заедно с времето за отлитането на сондата, което трябваше да се случи след по-малко от половин час. Грени прочете потвърждението и се залиса с друга работа, преди всичко да прегледа съобщенията от своите хора, които уговаряха примирието с въстаниците.
Така се увлече, че едва след три часа забеляза допълнителното уведомление от пощенската служба — неговата информация нямало да бъде изпратена навреме. Като причина посочваха повреда на сондата. Цялата информация щяла да бъде прехвърлена в друга сонда (край плитчината на Потока винаги имаше десетки от тях).
Грени се канеше да мине на друга страница в таблета, но откри още две уведомления за забавяне поради повреди. Тъкмо дочиташе третото и получи четвърто.
Обади се на своя помощник.
— Какво им става на пощенските сонди?
— Не знам, сър. Всички се оплакват. Пощата само се прехвърля от една сонда в друга.
Преди Грени да каже нещо, таблетът му подсказа, че с него иска да говори сър Онтейн Маунт. Той прекъсна разговора с помощника и отговори на Маунт.
— Изглежда, имаме проблем — започна командирът на гвардейците.
— С обсъждането на договора ли? — попита Грени.
— Не, друг. Петицата „Защото аз го казвам” се свърза току-що с имперската станция. Трябвало е да влезе в Потока.
— Проблемът кораба ли засяга?
— На кораба му няма нищо. Проблемът е с плитчината на Потока.
— Е?
— Няма я, лорд Грени. Изчезнала е безследно.
След няколко часа, прекарани в почти панически срещи и обсъждания, Грени се върна в болницата и влезе в стаята на граф Клермон.
— А, добре, ето ви и вас — каза графът и кимна към имперските гвардейци. — Съобщиха ми, че съм добре и ме изписват. Ще ме предадат на местните власти, които вече са ваши хора, доколкото разбрах. Явно ще бъда пратен в затвора.
— Опразнете стаята — заповяда Грени. Всички други излязоха и той се вторачи в Клермон. — Вие знаехте. За Потока.
— Имаше вероятност плитчината още да не е изчезнала, когато изпратите доклада си, а в такъв случай разговорът щеше да бъде друг. Поне засега. Но все щеше да се случи утре или след още ден-два. Най-късно след седмица. И тогава пак щяхме да стигнем до този разговор.
— Ако струята на Потока се е свила, вие сте изпратили сина си на сигурна смърт.
— Не. Предвидих, че тази струя ще започне да се свива откъм входната плитчина. Изходната й плитчина ще бъде отворена още много месеци. Няма значение. Вече нищо не може да влезе в струята оттук и когато се опразни от намиращите се в нея кораби, все едно я няма. Всички на Край ще останат тук.