— Докога?
— Що за въпрос, лорд Грени. Завинаги, разбира се.
Грени не знаеше какво да каже.
— Има още нещо — продължи Клермон.
— Какво?
— Струята на Потока от Край се затвори. Но аз предвиждам, че струята към Край ще остане отворена още няколко години. Тя вече проявява някои признаци, предшестващи разпадането. Но засега ще остане устойчива. Може би дори ще изчезне последна от всички струи на Потока, свързващи Взаимозависимостта.
— Какво означава това?
— Означава, че трябва да се подготвим за посетители.
— Посетители…
— Да.
— Колко?
— Колкото успеят да се доберат живи до планетата, струва ми се. — Клермон потри ръце. — Така… Лорд Грени, вие сте убиец и узурпатор, опитахте се да сторите зло и на моя син. В един съвършен свят щяхте да умрете или да изгниете в затвора за извършеното от вас през последните години. Аз щях да се задоволя и с едното, и с другото. Но за добро или за зло сега вие сте херцог на Край. Правилно ли се досещам, че изведнъж открихте вълшебно средство да прекратите въстанието?
Грени кимна.
— Значи вие сте участвали дейно в това въстание по някакъв гнусно двуличен начин?
Цялото тяло на Грени се раздвижи от енергичното свиване на раменете.
— Точно каквото очаквах. Както и да е, сега имаме мир и ще се нуждаем от него за това, което предстои, а вие — уви! — сте необходим за запазването на мира. И ако се отървем от вас в този момент, ще си навлечем още повече проблеми. Бих могъл да ви разоблича, да се свържа със сър Онтейн и да вдигна голям шум. Но вие вече знаете за изчезването на струите в Потока и разбирате, че се натъкнахме на по-сериозни затруднения от въстания и преврати. Затова ви предлагам подкрепата си.
— Нима? — Грени примигна. — При цялото ми уважение към вас аз мисля, че не можете да прецените кой от чия подкрепа се нуждае.
— Напротив. Предстоят ви решения, от които ще зависи дали човечеството — онази част, която е на планетата сега, и другите, които ще успеят да дойдат тук — ще оцелее в това бедствие. Вие сте амбициозен, алчен и несъмнено сте част от по-всеобхватен заговор на вашия Дом да наложи контрола си над Взаимозависимостта. Добре.
— „Добре” ли?
— Да, говоря за заговора. Това означава, че вашите амбиции и алчност са подчинени на нещо по-голямо от вашата себичност. Означава, че може би не сте само властолюбив социопат. И може би сте искрено загрижен за Взаимозависимостта, за хората в нея и за съдбата им. Ако е така или ако поне сте способен да се научите да проявявате загриженост, аз съм на разположение, за да ви помагам. Ако не, все ми е едно дали ще повикате онези гвардейци зад вратата и ще им заповядате да ме застрелят. Но ако решите да се възползвате от услугите ми, както би трябвало да постъпите, имам свои условия и искания. Някои неща, които ще се наложи да направите, за да знам, че не сте само простоват самовлюбен мошеник, какъвто бяхте досега. Трябва да повярвам, че наистина сте способен да спасите света.
Дори ако животът на Грени зависеше от това, не би могъл да изрече нито дума. Струваше му се, че езикът и мозъкът, неговите две предимства, буквално са се спаружили и изпаднали някъде.
Клермон се взираше изпитателно в него.
— Не си представяхте, че ще бъде така, нали? След като осъществите плановете си и станете херцог?
Грени отвори уста да отговори и се чу само хриптене. Преглътна засрамено и опита отново.
— Да.
— Е, животът е пълен с изненади, лорд Грени. А сега ми кажете какво решавате. Ще се възползвате ли от услугите ми, или не?
Трета част
13
По-малко от десет минути след като „Да, сър, тя е моята мацка” излезе от Потока в системата на Средоточие и се насочи през реалния космос към имперската станция, където трябваше да пристигне след трийсет и седем часа, бомба се взриви насред развлекателния сектор в град Чадуик на планетата. Бомбата бе заложена в ресторант и избухна малко след наплива на клиенти по обяд, като уби десет души в помещението и още двама отвън. Самият ресторант беше като изтърбушен.
Последва бърза реакция. Автоматични модули изскочиха от скриващите ги ниши, за да сведат до минимум опасността от пожар. Комуналните системи за пречистване на въздуха превключиха на режим за филтриране на едри частици, за да поддържат атмосферната смес годна за дишане в околността. Яките херметични врати към тази част от Чадуик, които се задействаха толкова рядко, се плъзнаха тежко по местата си, за да не се разпространи възможен пожар с ужасяващи последствия в това затворено подземно пространство. Транспортните тунели от и към Чадуик бяха затворени с прегради, от града вече можеше да се излезе само с наземен транспорт във вакуума на повърхността. Но дори тези тунели бяха блокирани и охранявани.