Кардения се почувства неловко не заради самия секс, а защото като повечето хора не искаше да си представя тези занимания на своите родители. Нито беше противничка на сексуалните услуги, нито се отвращаваше от идеята за такъв секс, ако човек се нуждае от него и няма по-лесен начин да си го осигури. Но не желаеше да стига постоянно дотам. Или да си намира любовници, които да заместват съпруга в леглото. Ако поискаше да се омъжи, желаеше да си намери съпруг, който я привлича. Дори това да означаваше, че е старомодна.
Можеше да загърби всички тези щуротии за секса, но нямаше как да избегне проблема с децата: лесен за решаване с Амит Нахамапитин, имаше как да бъде решен и с Надаш, но въпросът дали иска деца от тях оставаше без отговор. И двамата Нахамапитин не й допадаха кой знае колко. Не се съмняваше, че ще обича децата си, но се тревожеше, че няма да ги харесва, ако нравът на Нахамапитин надделее в тях.
И цялото това умуване не можеше да преодолее факта, че когато опреше до решение, Кардения просто не искаше нито да се омъжи за Амит, нито да се ожени за Надаш Нахамапитин, не само защото не откриваше нищо привлекателно в тях, а защото се противеше на принудата да сключи политически брак. Настрои се зле към Нахамапитин заради настойчивото им искане тя да изпълни обещание, което не е давала. Настрои се зле и към изпълнителния комитет, който и заобиколно, и пряко ги подкрепяше. Настрои се зле и към политическата ситуация с гилдиите, която превръщаше брака с Нахамапитин в благоразумно решение, за да запази и да налага властта си като емперо. Настрои се зле и към своя брат заради смъртта му, и към баща си заради думите му, че в края на краищата не е длъжна да избере някой Нахамапитин, макар че всички наоколо, всяка групировка и самата действителност я тласкаха тъкмо към такова решение.
„Що за гаден живот е моят — умуваше Кардения. — Аз съм емперо на цялото човечество, а животът ми е гадост.” Позасмя се на тази мисъл.
— Госпожо? — изтръгна я Надаш от унеса.
— Извинете — каза Кардения. — Мислех за нашите затруднения.
— Мога ли да предложа нещо?
— Можете.
— Заради своя Дом и заради своя брат готова съм да се откажа от мястото си в съвета, но само ако вие дадете съгласието си за този брак. Затова ви предлагам, докато сте в траур, да прекарвате достатъчно време с Амит. Не само формално, а и в обстановка, когато можете да се държите естествено един с друг. За да прецените възприемате ли го като партньор. И като имперски съпруг. В деня на първата годишнина от коронясването си му кажете дали сте съгласна да се омъжите за него. Ако се съгласите, ще подам оставка от изпълнителния комитет. Ако не — ще остана, а Амит и моят Дом поне ще знаят окончателния отговор. Но бих искала да чуя от вас обещание, че в такъв случай не бихте правили опити да ме отстраните от комитета. Това приемливо ли е за вас?
Кардения помисли и каза:
— Да, струва ми се.
— Добре. В такъв случай ви предавам покана от Амит. Вашите корабостроителници току-що завършиха най-новата десетка на Дома Нахамапитин „Пей си, щом ти се иска”. Той ви кани да разгледате кораба с него.
— Кога?
— След два дена.
— А кога ме е поканил вашият брат?
— Поканата е от вчера. Щеше да ви я изпрати, но знае, че участвам в работата на комитета и ще се срещна с вас.
— Надаш, очаквахте ли и този разговор?
— Не, госпожо — усмихна се Надаш. — Нямаше как да подозирам, че Домът Лагос е убедил и други Домове да поискат отстраняването ми, но след като научих, не съм изненадана. Не можех да предвидя и че ще стигнем до споразумение по този повод. Важното е, госпожо, че Амит наистина ви харесва. Затова ме помоли да му посреднича.
— Вие сте добра сестра.
— Аз съм поносима сестра. Нали и без това щях да се видя с вас. От мен не се изискваха особени усилия.
И двете се засмяха.
Малко след това Кардения беше в частните си покои с Гел Дън.
— Искам да ми съобщавате получените сведения за днешния бомбен атентат — каза му тя. — Не само от новинарските канали.
— Разбира се, Ваше величество.
— Освен това дадох съгласие да разгледам нов кораб с Амит Нахамапитин след два дена. Моля ви да се свържете с неговите хора и да уговорите всичко. Отделете за разходката два часа и необходимото време за пътуване дотам и обратно. В късния следобед.