Хума Лагос обмисли мълчаливо чутото от дъщеря си. Накрая попита:
— Любопитна съм — ако това е по-малкият ни проблем, какъв е по-големият?
— Пълното разпадане на Потока, краят на Взаимозависимостта и вероятната гибел на човечеството.
Хума примигна след думите на Кива.
— Кога?
— През следващите няколко години.
— Откъде получи тази информация?
— От пътник в „Да, сър”, който се оказа и физик, изследващ Потока.
— И защо ти каза тези неща?
— Убедих го с чукане.
— Вярваш ли му?
— Ами да. Не че разбирам всичко. Но не се съмнявам, че поне отчасти е вярно. Зверски сме прецакани, мамо.
— Къде е този пътник сега?
— На път за среща с емперо, за да обсъди това с нея.
— Хъм… — Хума пак се смълча. — А можем ли да направим нещо по въпроса с тази гадост около „края на Взаимозависимостта”, преди подписването на договора с Джемисин вдругиден?
— Всъщност не.
Хума кимна.
— Тогава да се съсредоточим върху Нахамапитин засега. Хайде, да чуя всичко.
Кива се впусна в подробен и гръмогласен разказ за цялото пътуване на „Да, сър” до Край, като добавяше изобилни коментари. По едно време ги прекъсна лорд Претар, защото седяха в неговия кабинет. Графиня Лагос го отпрати, без дори да го погледне, а той побърза да излезе и седна в собствената си приемна. След един час чакане стана да си вземе кафе.
— Значи си готова да се явиш пред Вътрешния съд на гилдиите и да дадеш показания, че Грени Нахамапитин е заповядал да бъде заложена бомба в „Да, сър” и е организирал пиратското нападение — каза Хума, след като изслуша Кива.
— Разбира се.
— И според тебе Домът Нахамапитин стои зад всичко това. Грени Нахамапитин не е действал на своя глава за собствена изгода, а е изпълнявал заповеди на Дома.
— Мамо, познавам Грени Нахамапитин. Въргаляхме се няколко пъти, когато бях в университета и той навестяваше Надаш. Не е най-амбициозният в семейството. Не знам каква е официалната позиция на Дома Нахамапитин за всички негови лайнарщини на Край, но знам, че той не е мозъкът на тази операция.
— Тоест говориш за Надаш.
— С нея бяхме състудентки — напомни Кива.
— Приятелки ли сте?
— Би било преувеличено. Тя ме понасяше, докато се чуках с нейния брат, иначе имахме мълчаливо взаимно съгласие, че е най-добре за всички да не се пречкаме една на друга. Но я уважавам. Тя е страхотно хитроумна и ако те бутне в някоя дупка, ще се погрижи да изглежда, че сама си скочила. Ако са се захванали с нещо, тя е двигателят.
След поредното мълчание Хума каза:
— Знаеш ли, че през последните месеци въстаници от Край пръскат на парчета с бомби какво ли не и тук, и в други системи?
— Не. Мамо, как да знам, като ме нямаше повече от две години?
— Започнаха — или поне така се твърди — с бомби по време на церемонията за коронясването на новата ни емперо. Гръмнаха най-добрата й приятелка, за малко не очистиха и самата Грейланд. И оттогава след всяко ново нападение тъкмо Надаш агитира гилдиите и парламента за военни действия срещу тях. И постига своето. Тук имат десантен кораб, готов да влезе в Потока към Край. Само чакат повод да го изпратят.
— Пасва на останалото — отбеляза Кива. — Щом тя иска да бъде изпратен, вече има планове как ще бъде използван там.
— Ако изпратят тези войници, ще им възложат да подкрепят херцога, а ти каза, че Грени Нахамапитин се е съюзил тайно с въстаниците.
— Е, да. И какво от това? Или е измислил как да се възползва от допълнителните войски, или се мъти още нещо, което пропускаме. Вероятно е и едното, и другото.
Хума кимна, стана и плесна с ръце.
— Хайде да научим, какво ще кажеш?
Излезе от кабинета и тръгна към общите асансьори на сградата. Кива вървеше след нея.
След две минути бяха във фоайето на Дома Нахамапитин.
— Трябва да говоря с Амит Нахамапитин — заяви Хума на администраторката.
— Имате ли уговорена среща?
Кива се подсмихна и веднага й дожаля за момичето.
— Скъпа, аз съм графиня Хума Лагос. Не са ми нужни уговорки.
— Съжалявам, но ако нямате уго…
— Дете, сега ще си изясним нещо. — Хума посочи стъклената врата, която несъмнено имаше магнитна ключалка и през нея се влизаше в приемната и останалата част от етажа. — Ще се опитам да вляза през тази врата, след това ще отида пред кабинета на Амит Нахамапитин и ще се опитам да отворя и неговата врата. Ако и двете врати не се отворят, ще направя две неща. Първо, ще внеса във Вътрешния съд на гилдиите иск срещу Дома Нахамапитин за възпрепятстване на разследване, а ти вероятно знаеш колко сериозно е това обвинение и защитата срещу него ще струва на Дома Нахамапитин стотици хиляди марки. Но после ще загубят делото и тогава милиони марки ще бъдат прехвърлени от техните сметки в моите, а ти ще бъдеш уволнена, защото си станала причина за раздор между Домове, който лесно е можел да бъде избегнат. Второ, ще съдя и тебе, като уведомя Дома Нахамапитин, че с удоволствие ще оттегля иска си срещу тях, ако те уволнят. След това нашите два Дома ще се погрижат заедно да не си намериш никаква работа и през остатъка от живота си да не получаваш повече от жизнения минимум във Взаимозависимостта, а ако припечелиш още нещо, то ще бъде иззето и изпратено на мен. А аз ще харча тези пари за шампанско, за да вдигам наздравици за мъките ти. Е, напълно ли си изяснихме положението?