Кива импровизираше върху думите на своята майка, но не се съмняваше, че знае каква игра е подхванала Хума. Защо да не се развихри, мътните го взели?
— Мога да ви гарантирам, че Домът Нахамапитин не е участвал в никакви планове за унищожаване на ваш кораб — заяви Амит.
— Дори не опитвайте тези номера, лорд Амит — предупреди го Хума. — Всички знаем, че вашият брат не е чак толкова самостоятелен. Впрочем вие също. Ако Грени прави нещо, значи изпълнява указания. Ако не от Дома Нахамапитин като цяло, то от някого в Дома, което е едно и също от наша гледна точка. За нас не е никакъв проблем да поискаме от съдилищата на гилдиите и на Взаимозависимостта да разширят обхвата на обвиненията в заговор, за да включат в тях вас, вашата сестра и дори целия ви шибан Дом.
— Това може да се окаже по-трудно, отколкото очаквате — възрази Амит.
Хума изпръхтя.
— Лорд Амит, напъните да станете съпруг на емперо не правят вашия Дом недосегаем за правосъдието. Как върви ухажването, между другото? Според слуховете тя се оказала твърде неподатлива на вашето обаяние. Може би дори ще си отдъхне, когато започне разследване срещу вас и шибаното ви семейство.
— Жертвата на опита за убийство е син на много близък приятел на покойния емперо, нейния баща — пак вметна услужливо Кива.
— Виж ти, още една причина тя да не иска край нея да се мярка престъпен задник като вас — каза Хума на Амит.
— Всъщност аз ще се срещна с нея по-късно днес. — Раздразнението на Амит пролича леко. — Ще разгледаме заедно новата ни десетка.
— Трогателно! — плесна с ръце Хума. — Може би ще възложа на някого от нашите служители в Си'ан да й връчи резюме на нашия иск. Нали разбирате, за да дадем тема за разговор на двете влюбени гълъбчета, докато зяпате хубавичкото ново корабче.
Кива вече гледаше майка си с нескрито възхищение. Открай време се знаеше, че е по-добре да не се бъзикаш с Хума Лагос, а Кива можеше да я наблюдава години наред в преговори и спорове, за да се поучи от нея. Но за нея си оставаше наслада да гледа как майка й ловко и сквернословно притиска до стената мръсници като Амит Нахамапитин, после посяга надолу и стиска (или бърка и завърта според случая). Толкова приятно беше да обожаваш родител, дори когато съзрееш, и да си казваш: „Ей такава искам да бъда, когато порасна”.
Амит въздъхна, вдигна ръка и потърка лицето си.
— Добре, графиньо Лагос. Какво искате?
— Какво искате да кажете, лорд Амит?
— Искам да кажа, че ако имахте намерение да внесете иск във Вътрешния съд или в съдилищата на Взаимозависимостта, просто щяхте да го направите и да ни изненадате. Щом сте в моя кабинет, искате да решим проблема по друг начин. Така да бъде. Кажете ми какво искате.
— Искам да поокастря Дома Нахамапитин.
— Дори не разбирам какво означава това.
— Означава, че ще поискам три неща от вас и от всичките ще ви заболи.
— И какви са те?
— Първо, съсипахте нашия бизнес. Можем да се борим срещу това в съда, но крайният резултат няма да ви хареса. — Хума изви глава към Кива. — Какви печалби очаквахме от твоето пътуване?
— Сто милиона марки.
— Значи искате сто милиона марки от нас — предположи Амит.
— Искам двеста милиона марки.
— Това е нелепо.
— Прецакахте наш продукт, което и само по себе си е твърде лошо. Но освен това омърсихте и доброто ни име. Това е цената за бъзика с нашата репутация. Значи двеста милиона марки трябва да бъдат преведени по наши сметки в срок от три дена.
Амит май се канеше да каже нещо, но размисли.
— Второто — подкани той.
— Може би знаете, че подписахме писмо с възражения срещу назначаването на вашата сестра в изпълнителния комитет.
— Тя спомена нещо подобно.
— Значи за вас няма да е изненада, че искаме тя да подаде оставка.
— За да заеме някой Лагос мястото й, без съмнение.
Хума завъртя глава.
— Не. Но предпочитаме буквално всеки друг пред нея.
— Ще й предам думите ви.
— Да, моля ви. Трето, ще кажете на емперо Грейланд, че вече не настоявате за брак.
— Стига де — възмути се Амит. — Вече поискахте да вземете главата на моята сестра. Поне моята оставете на раменете ми.
— Не се пазарим! — изрекоха Хума и Кива в един глас и се спогледаха ухилени. Хума пак се вторачи в Амит. — Хайде да не се преструваме, че когато станете имперски съпруг, вече няма да бъдете марионетка на своята сестра.
— Разбира се — ехидно отвърна Амит, — нали съм лишен от собствена воля.
— Именно — потвърди Хума без дори намек за присмех. — Ако желаете, споделете проблема си с психотерапевт. Но дотогава се откажете от свързването с имперския род чрез брак.