— Ами ако Грейланд поиска да се омъжи за мен?
Хума се засмя.
— Ох, горкичкият. Това няма да го бъде.
Раменете на Амит като че се превиха леко.
— Ние какво ще получим, ако изпълним тези искания?
— Нищо — отсече Хума. — Тоест ние няма да споменаваме нищо за стореното от вас на Край. Както и за плановете ви на Край.
— Така ли било — промърмори Амит и Кива усети как кръвта нахлу в главата й.
Дори у нея да бяха останали някакви съмнения, че Нахамапитин не вършат нищо добро на онази планета, те се изпариха в този миг. Усети пръсти на китката си и осъзна, че майка й я възпира да не избухне. Овладя се.
— Да, така — натърти Хума.
— И какви гаранции имаме за това?
— Амит, да не искате шибан договор? Толкова ли сте тъп? Искам да проумеете нещо. Нямате никакви козове в ръцете си. Благодарете на своя смайващо нехаен брат, че имаме повече от достатъчно улики, за да погребем вас, сестра ви и целия ви шибан Дом. В най-добрия за вас случай ще прекарате следващото десетилетие в опити да се измъкнете от съдебни искове и разследвания. В най-лошия — ще се озовете в затвора, а монополът на вашия Дом ще бъде продаден на търг. Каквото и да се случи, Амит, няма да ви помогне в бизнеса. Сестра ви ще загуби мястото си в комитета, а вие няма да се ожените за емперо. Но така губите само пари и се примирявате с изтърбушването на самочувствието си. Ще преживеете и едното, и другото, убедена съм в това.
Амит се замисли.
— Ще знаете моя отговор утре.
— Можете да ми отговорите и веднага — настоя Хума.
— Графиньо Лагос, моля ви. Както ми напомнихте унизително неведнъж в този разговор, решението не зависи само от мен. И все пак имам уговорена среща с емперо по-късно днес. Няма как да я отменя.
— Тогава да се разберем — след точно двайсет и четири часа и една минута от този миг, ако не съм получила никакъв отговор от вас, клетвена декларация ще бъде внесена при секретаря на изпълнителния комитет и подадена лично до емперо. И ще оставя вас и сестра ви да се оправяте както знаете нататък. Така справедливо ли е?
— Графиньо, „справедливо” не е думата, която бих избрал в случая.
— Да бяхте помислили за това, лорд Амит, преди да се захванете с всички тези дивотии — каза Хума Лагос и се надигна от креслото. Кива също стана. — И преди да решите, че можете да натопите и нашия Дом в тях.
Кимна и излезе, без да се сбогува. Кива я последва. Последната гледка от кабинета беше протегнатата ръка на Амит Нахамапитин към таблета, за да се обади припряно на някого.
— Обичам те, мама ти! — призна Кива на майка си, когато минаваха покрай администраторката.
Момичето се извърна много старателно, за да не ги погледне.
— Аха.
Хума не каза нищо друго, докато чакаха асансьора.
— Според тебе Надаш ще се съгласи ли? — попита Кива, когато влязоха в кабината.
— Няма значение.
— Струва ми се, че двеста милиона марки имат значение.
— Целта на този разговор не беше да изнудим Нахамапитин. Това е само приятна дреболия. Целта беше да научим какво са намислили и да объркаме плановете им. Сега знаем какво правят. Решили са да завладеят Край.
— Вярно — съгласи се Кива. — Но защо?
Вратата на асансьора се отвори.
— Защото знаят нещо, което според тях никой друг не знае — каза Хума на излизане от кабината.
Кива умуваше, докато вървяха по коридора.
— Значи смяташ, че и те знаят? — попита накрая. — За случващото се с Потока.
— Или това, или са уверени, че знаят нещо друго, което ще има не по-малки последствия. Рискуват твърде много, за да наложат властта си в онази затънтена дупка, и си мисля, че са готови и да дадат много, за да не се разчуе.
— Значи очакваш да ни дадат парите.
Хума кимна. Стигнаха до кабинета на лорд Претар. Щом влязоха, той стана и се опита да каже нещо.
— Махай се — изгони го Хума.
Той преглътна думите си и побърза да излезе. Кива затвори вратата.
— Парите ще бъдат поредното доказателство — каза Хума на дъщеря си.
— А ако откажат да ни платят?
— Тогава ще е най-добре ние двете да не се мяркаме на място, което се обстрелва лесно от съседните покриви. Но каквото и да стане, току-що се намесихме грубо в техните планове и графика за изпълнението им. Ще бъде интересно да наблюдаваме действията им през следващите дни. — Хума седна зад бюрото на Претар. — Този твой приятел… Физикът, изследващ Потока.
— Марс Клермон — подсказа Кива.