Марс се усмихна. Едва през последните часове научи за смъртта на Атавио VI, наследяването му от неговата дъщеря Кардения, вече емперо Грейланд II, и опита за покушение срещу нея по време на церемонията за коронясването й. Таеше сериозни съмнения, че е замесен който и да било от Край.
— Няма нищо — каза на Верзон и пролича, че младежът си отдъхна.
В полета със совалката до Си'ан нямаше нищо необикновено, но Марс не отделяше поглед от таблета си. Взираше се в повърхността на Средоточие, докато совалката напредваше устремно над линията на терминатора от имперската станция над екватора към Си'ан, намиращ се десет градуса северно от него. Гледаше все по-големия Си'ан на екрана и различаваше същинска река от точици — апаратите, които доближаваха този хабитат или отлитаха от него. Напред и назад по линията на терминатора имаше по-малки хабитати, обитавани от работниците, които строяха междузвездни кораби в орбиталните докове наблизо. Марс не видя никого от тях на таблета си.
Совалката кацна, Марс и Верзон се качиха на влака, минаващ през целия Си'ан. Марс пак беше омаян от гледките, взираше се в извивката на пейзажа, който минаваше и над него в цилиндъра, а от другата страна вътрешната повърхност се връщаше към линията на влака.
— За пръв път ли сте в Си'ан, сър? — попита Верзон.
— За пръв път съм в такъв хабитат. Досега живях само на Край. На повърхността на планета. Съвсем различно е.
— Как изглежда, сър?
— Плоско. — Марс още се вглеждаше в извиващата се местност около него. — Дори подножията на планините изглеждат плоски в сравнение с това. Не мога да си представя как някой тук поглежда нагоре, без да се чуди защо не пада към отсрещната страна на станцията.
— Ами защото Си'ан се върти… — започна Верзон.
Марс се засмя.
— Разбирам физическите закономерности. Не за тях говоря. Не е едно и също да разбираш с ума си и животинската част от мозъка да ти внушава, че веднага трябва да се хванеш за нещо. — Той забеляза учтивата усмивка на Верзон. — Сигурно сте израснали в такъв хабитат?
Младежът кимна.
— Аз съм от Анкона. Един от присъдружните народи в системата на Средоточие.
— Ясно. Значи сте свикнали с това. — Марс пак погледна през прозореца. — А аз… не съм.
— Очаквате ли да свикнете някога, сър?
— Надявам се. Но се надявам и да не свикна.
Слязоха от влака на спирката пред двореца и Верзон го поведе към площадката за хората, които чакаха да влязат. Марс имаше уговорена среща със самата емперо и Верзон подмина всички останали, които замърмориха сърдито. Марс смънка някакво извинение, но Верзон му посочи да мине отпред. Пак представи документите си, пак го сканираха, пак го разпитаха набързо, влязоха и Верзон го повери на млада жена — Обилийс Атек, която работеше в самия дворец. Тя даде на Марс пропуск, който трябваше да закачи на блузата си, и го покани да я последва. Марс помаха за сбогом на Верзон и тръгна с нея.
Десет минути по-късно седеше в приемната пред кабинета на емперо Грейланд II, след като мина през няколко публично достъпни зали с по-разкошно обзавеждане и декорации от всичко, което бе виждал досега. Допреди малко си въобразяваше, че херцогският дворец на Край е образец за противна пищност, но пред имперския дворец изглеждаше като мансарда на начинаещ кариерист, а собственият му дом — уж внушително имение, приличаше на колиба. Тук бе претъпкано с трупани цяло хилядолетие лъскави дрънкулки, свидетелство за себичното самодоволство на един род и политическата система, която го крепеше. И приемната беше пълна с грижливо подбрани съкровища, сред които и статуя на Пророчица-емперо Рашела I, изваяна от скулптора Мейс Фуджиморо. Творбата беше прочута в цялата Взаимозависимост и вероятно струваше повече от доходите на цели човешки средища.
Марс се озърташе и се питаше как една емперо, за която запазването на система като Взаимозависимостта е жизненоважно, би могла да направи нещо, щом научи носените от него новини.
„И ти си лорд — напомни мозъкът му. — И ти си обвързан със системата. Но ето те тук.”
Да, ама не съм емперо, каза си. Аз само се облагодетелствам от системата. Тя е нейно въплъщение.
„Друг емперо изпрати баща ти на Край да изследва.”
Онзи емперо вече е покойник.
— Лорд Марс.
Той вдигна глава. Обилийс сочеше вратата. Време беше да се срещне с емперо. Марс стана и влезе в кабинета.
„В началото на срещата с емперо е достатъчно да се поклоните — наставляваше го Обилийс, докато идваха насам. — Някои предпочитат да коленичат, вие също можете да го направите, ако желаете. Но времето ви с емперо е ограничено, а така ще загубите част от това време. След като бъдете представен, очаква се емперо да започне и да води разговора. Говорете, след като тя ви говори, отговаряйте на всички въпроси. Когато определеното време за срещата изтече или ако емперо ви отпрати, поклонете се и излезте от стаята. Във всеки момент проявявайте почтителност и сдържаност, както подобава пред вашата емперо.”